О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
гр. София, 15.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3988 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. П. от [населено място] против разпореждане № 513 от 11.06.2019г. постановено по ч.гр.д. № 504/2017г. на Варненския апелативен съд. С обжалвания акт е върната частна жалба вх.№ 1091/21.02.2018г. против разпореждане № 141 от 12.02.2018г. по същото дело поради неотстранени в срок нередовности – неизпълнени указания за внасяне на държавна такса.
Частната жалба е ръкописно написана, трудно разчитаема и бланкетна. В същата е посочено, че се подава чрез адвокат Павел Радомирски, за когото липсват данни да е пълномощник на страната. /Почеркът на частната жалба визуално съвпада с този на адв. Венсицлав Димитров, подател на множество предходни частни жалби по делото./ В изпълнение на дадени от съда указания и след като е установено, че упълномощеният адвокат Венцислав Димитров е лишен от право да упражнява адвокатска професия, частната жалба е приподписана от П. П. – майка на жалбоподателката и неин пълномощник /л.37 от първоинстанционното дело/. Единственият наведен в жалбата довод за незаконосъобразност на акта, е че жалбоподателката е освободена от заплащането на държавна такса.
Ответникът В. З. Ж. не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по ч.гр.д.№504/2017г. на Варненски апелативен съд е по чл.274, ал.2 ГПК и е приключило с определение №658 от 20.11.2017г., с което е потвърдено определение №2000 от 28.07.2017г. по гр.д.№214/2011г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от С. П. установителен иск за собственост.
Подадената срещу това определение частна касационна жалба е върната от администриращия съд с разпореждане №141 от 12.02.2018г. поради неизпълнение на указанията за представяне на препис, на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и за внасяне на държавна такса.
Частната жалба на С. Г. П. с вх.№ 1091 от 21.02.2018г, насочена срещу горното разпореждане, е оставена без движение с указания за представяне на препис от нея и на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв.
Жалбоподателката е поискала освобождаване от държавна такса /молба от 19.03.2018г./, което искане съдът е оставил без уважение с определение от № 228 от 25.04.2018г. поради непредставяне на декларация по чл.83, ал.2 ГПК, въз основа на която да се извърши преценката дали молителката разполага със средства за заплащане на държавната такса. По повод на последващи частни жалби съдът още два пъти е постановявал отказ за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., като отказът от 12.11.2018г. е потвърден от Върховния касационен съд с определение № 15 от 15.01.2019г. по ч.гр.д. № 4849/2018г. на ІІ г.о.
След връщане на делото във Варненски апелативен съд последният с разпореждане № 421 от 13.05.2019г. е дал отново указания за внасяне на държавна такса 15 лв. по частната жалба от вх.№ 1091 от 21.02.2018г. Тези указания са съобщени на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. Венцислав Димитров на 27.05.2019г.
Установява се от извършената от Варненски апелативен съд служебна справка, че адвокат Венцислав Димитров е лишен от право да упражнява адвокатска професия считано от 09.11.2018г. до 09.11.2020г. /л.17 от настоящето дело/.
При тези данни, тъй като към датата на получаване на съобщението на 27.05.2019г. В. Д. не е правоспособен адвокат, то не може да се приеме, че С. П. е надлежно уведомена за указанията на съда за внасяне на държавна такса по частната жалба вх.№ 1091 от 21.02.2018г. Поради това постановеното връщане на частната жалба е незаконосъобразно. Разпореждането на Варненски апелативен съд следва да бъде отменено и делото да се върне за извършване на надлежно уведомяване на жалбоподателката за указанията в разпореждане № 421 от 13.05.2019г. чрез нейния пълномощник П. Н. П. /пълномощно на л. 37 от първоинстанционното дело/ на адреса в [населено място], посочен в справката на л.21 от настоящето дело.
За пълнота следва да се посочи, че изложеният в частната жалба довод, че жалбоподателката е освободена от внасяне на държавна такса е неоснователен. По реда на чл.83, ал.2 ГПК тя е била освободена единствено от внасяне на държавна такса по исковата си молба – виж определение № 40 от 01.02.2012г. по ч.гр.д. № 22/2012г. на ВКС, ІІг.о. Следващите й няколко молби за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса 15 лв. по множеството подавани от нея частни жалби, са оставени без уважение поради непредставяне на декларация или други доказателства за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 513 от 11.06.2019г. постановено по ч.гр.д. № 504/2017г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно указанията, изложени по-горе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: