3
определение по гр.д.№ 2128 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
[населено място], 15. 04. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2128 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И. и насрещна жалба от Д. Х. И. срещу решение № 675 от 16.11.2012 г. по в.гр.д.№ 941 от 2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е изменено решение № 1381 от 17.07.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2012 г. на Русенския районен съд относно квотите, при които е допусната делба на апартамент № 33, находящ се в [населено място], [улица] между бившите съпрузи И. А. И. и Д. Х. И..
В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1975 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Може ли съдът да основава решението си на доказателства по друг процес, 2. Налице ли е съвместен принос в придобиването на жилище по време на брака, когато жилището е придобито със средства от трудови възнаграждения на единия съпруг и при полагани грижи за роденото от брака дете от другия съпруг и 3. Може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да изложи мотиви защо не кредитира останалите събрани по делото доказателства. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата Д. Х. И. оспорва касационната жалба. Същата е подали и насрещна касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за допускане на делбата на процесния апартамент между бившите съпрузи при квоти: 6900/26900 ид.ч. за И. А. И. и 20 000/26900 ид.ч. за Д. Х. И., въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобил по време на фактическата раздяла между съпрузите за сумата 26 900 евро и при закупуването му Д. И. е вложила 20 000 евро, а И. И. 6900 евро.
1. С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение първият посочен от касатора правен въпрос /може ли съдът да основава решението си на доказателства по друг процес/ е неотносим към делото, по което съдът не е основавал решението си на доказателство, което не е прието като такова по настоящото дело /съдът се е позовал на искова молба на И. И. по делото за развод, в която той е направил признание на факта, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2002 г., която искова молба е била приета като доказателство по настоящото дело в съдебно заседание от 15.05.2012 г./. Поради това този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Ако се приеме, че поставеният от касатора въпрос е дали признание на ищеца на неизгоден за него факт, направено в искова молба по друго дело, е валидно доказателство за установяване на този факт, то и по този въпрос не може да се допусне касационното обжалване поради две причини: На първо място, касаторът не е посочил практика на съдилищата, на която обжалваното решение да противоречи по този въпрос. На второ място, не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като по въпроса дали направено пред държавен орган /в случая пред друг съд/ признание на неизгоден за страната факт е валидно доказателство по друго дело има съдебна практика /например решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 435 от 01.03.2012 г. по гр.д.№ 370 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
2. Вторият въпрос /налице ли е съвместен принос в придобиването на жилище по време на брака, когато жилището е придобито със средства от трудови възнаграждения на единия съпруг и при полагани грижи за роденото от брака дете от другия съпруг/ също е неотносим към настоящото дело, по което същественият въпрос е дали придобит по време на фактическа раздяла между съпрузите имот е съпружеска имуществена общност- въпрос, който обаче не е поставен от жалбоподателя.
3. По третият поставен въпрос /може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да изложи мотиви защо не кредитира останалите събрани по делото доказателства/ няма противоречие между посочената практика на ВКС и обжалваното решение, в което въззивният съд е обсъди всички представени по делото доказателства.
Поради всичко гореизложено няма основания за допускане до касационно разглеждане на жалбата на И. И. срещу решението на Русенския районен съд. На основание чл.287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на Д. Х. И..
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 675 от 16.11.2012 г. по в.гр.д.№ 941от 2012 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.