О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 193
София, 16.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 113/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. А. И. от гр. С., чрез адв. Б срещу определение №701/17.107.2008 год., постановено по ч.гр. д. № 1029/2008 год. на Апелативен съд гр. П. в частта, в която е отменено обезпечението на бъдещия й иск на по чл.31,ал.2 ЗС срещу „Н” О. , гр. С. и Н. П. Зафиров, допуснато с определение №52/16.06.2008 год., по гр. д. №70/2008 год. на Окръжен съд гр. С., изразяващо се в налагането на обезпечителна мярка „ запечатване” на следния недвижим имот: Производствено –административна сграда / „А”/ на два етажа с разгърната застроена площ от 4 590 кв.м., от която – първи етаж със застроена площ от 3 070 кв.м./ производствено хале, към него санитарни възли, складове 1-5, централен склад, абонатна станция, две помещения за ел. табла, компресорно, фоайе на администрацията ведно със санитарни възли, коридор, офиси 7 броя, кафе- бар с кухня и офис към него/ и втори етаж със застроена площ от 1 520 кв.м./ вентилационна камера, две служебни помещения, два склада, гардероб, предверие с мивки, душове, стълбище и коридор, два офиса, салон и стая/. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и противоречие на обжалваното определение с материалния закон. Изтъква се , че с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата , което обосновава касационно основание за допускане до разглеждане на частната касационна жалба по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, отново като основание за допускане на касационно обжалване е посочен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Представени са копия от определения на различни по степен съдилища. След анализ на същите, частната жалбоподателка е навела твърдение, че обжалваното определение се явява в противоречие с практиката на съдилищата в страната , поради което е налице соченото основание за допускане на касационното му обжалване.
Ответникът по частната жалба „Н” О. , гр. С., не взема становище по жалбата.
Ответникът Н. П. Зафиров от гр. С. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Изразява становище , че атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Развива съображения и за неоснователност на частната касационната жалба.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК , от страна , която има правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса , поради което частната жалба е редовна и процесуално допустима.
Независимо от това , предвид въведената факултативност на касационното обжалване на определенията посочени в разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване с жалбата следва да е повдигнат съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който в случая, предвид наведеното основание за допускане, следва да се решава противоречиво от съдилищата. В случая жалбоподателят не е формулирал същественият материално правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Същевременно, с приложените към изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК съдебни актове се установява единство, а не противоречие в практиката на съдилищата по отношение на предпоставките , обуславящи обезпечаването на исковете, а именно изискването иска, чието обезпечение се търси да е допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечаването / обезпечителна нужда/ и исканата обезпечителна мярка да е подходяща, тоест да е адекватна на защитата, която се търси с предявяването на иска. Освен това, основанието за допускане на касационно обжалване , което е визирано в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК изисква същественият материално правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, а не обжалваното пред касационния съд определение да решава този въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, както се твърди от жалбоподателя в представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на определение от №701/17.10.2008 год. по ч.гр.д. №1029/2008 год. на Апелативен съд гр. П., не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № №701/17.10.2008 год. по ч.гр.д. №1029/2008 год. на Апелативен съд гр. П., в частта, с която е отменено обезпечението на бъдещ иск на Ц. А. И. по чл.31,ал.2 ЗС срещу „Н” О. , гр. С. и Н. П. Зафиров, допуснато с определение №52/16.06.2008 год., по гр. д. №70/2008 год. на Окръжен съд гр. С., изразяващо се в налагането на обезпечителна мярка „ запечатване” на следния недвижим имот: Производствено –административна сграда / „А”/ на два етажа с разгърната застроена площ от 4 590 кв.м., от която – първи етаж със застроена площ от 3 070 кв.м./ производствено хале, към него санитарни възли, складове 1-5, централен склад, абонатна станция, две помещения за ел. табла, компресорно, фоайе на администрацията ведно със санитарни възли, коридор, офиси 7 броя, кафе- бар с кухня и офис към него/ и втори етаж със застроена площ от 1 520 кв.м./ вентилационна камера, две служебни помещения, два склада, гардероб, предверие с мивки, душове, стълбище и коридор, два офиса, салон и стая/, по частна касационна жалба на Ц. А. И. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: