ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№193
гр. София, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 4388 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н. и В. Т. Н. против Решение № 1332/ 04.08.2017 г. по в.гр.д. № 1163/2017 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК след отмяна на първоначалното въззивно решение на съдия съд, е отменено първоинстанционното Решение № 4920/ 07.12.2015 г. по гр.д. № 9511/2014 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. М. срещу Н. Г. Н. и В. Т. Н. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вместо което е прието за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на следния недвижим имот: ПИ № 508.1815 по ПНИ на м.”В. чешма”, СО „Терасите”, [населено място], с площ от 585 кв.м., при граници на имота: имот № 508.1816- лозе, имот № 508.2019- полски път, имот № 508.2163- лозе и имот № 508.2018- полски път. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният материалноправен въпрос, поставен в основата на правните изводи на въззивния съд, а именно: Налице ли е индивидуализация на имот, разположен във възстановен имот в терен по П..4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако същият е определен с номер по действащ към момента на издаване на решението на органа по поземлената комисия кадастрален план, или индивидуализацията на имота настъпва едва с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти? Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос е в отклонение от постановеното в Решение № 23/ 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856/ 2016 г. на ВКС, І г.о. /с което е отменено първоначално постановеното по настоящия спор въззивно решение на ОС- [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона/, като така се обосновава наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба- С. Т. М. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените за това предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124 ГПК – за установяване, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот, бивша собственост на бащата на ищеца, възстановен на наследниците му с Решение № 1776/ 28.10.1996 г. на ПК- [населено място]. Правният интерес от исканото установяване по отношение на конкретните ответници е обоснован с твърдението, че същите претендират да са правоимащи за правото да придобият собствеността върху същия в качеството им на ползватели, на които с влязло в сила съдебно решение е признато правото да изкупят мястото и е определена цената. На това основание извършили плащане на така определената цена и през 1999 г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Самите ответници са релевирали възражение за незаконосъобразност на издаденото в полза на наследниците на бившия собственик решение на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността предвид наличието на висящо към момента на постановяване на решението производство за изкупуване на имота от ползвателите. При условията на евентуалност се позовават на придобивна давност, считано от 21.11.1997 г. до завеждане на делото /21.07.2014 г./. Постановеното по делото първоначално въззивно Решение № 404/ 29.03.2016 г. по в.гр.д.№ 255/ 2016 г. на ОС- [населено място], е било отменено с Решение № 23/ 22.05.2016 г. по гр.д.№ 2856/ 2016 г. на ВКС, І г.о. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на Съдебно-техническа експертиза, която да изследва наличието на план /кадастрален или помощен/, който към датата на издаване на решението на ПК- [населено място] за възстановяване на собствеността на наследниците на Т. И. М. индивидуализира на място процесния имот, което е от значение както за придобиването на собствеността от ищеца на претендираното основание- реституция, така и за възможността имотът да бъде придобит по давност от ответниците в периода след възстановяването. Тези указания са били дадени с оглед съдържанието на решението за възстановяване на собствеността, в което е посочено, че възстановеният имот се намира в терен по П..4, като собствеността се установява с нотариален акт от 1922 г., без да се посочват каквито и да са индивидуализиращи белези, обосноваващи наличието на съществуващи или възстановими на място стари реални граници.
За да постанови решението си, с което е уважил предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че процесният имот е собственост на ищеца в качеството му на единствен наследник на бившия собственик Т. И. М., на основание реституция по силата на Решение № 1776/ 28.10.1996 г. на ПК- [населено място], с което е възстановена собствеността върху нива от 7,3 дка в м.”Под Курията”. Посочено е, че доколкото в решението на органа по поземлената собственост липсва надлежна индивидуализация на имота, възстановяването на собствеността е настъпило едва с индивидуализацията, извършена с плана за новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-12-7706-235/ 15.08.2012 г. на областния управител на Област В., по силата на който процесният недвижим имот се индивидуализира с № 1815. Съобразено е заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, назначена в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, според която към датата на издаване на Решение № 1776/ 28.10.1996 г. на ПК- [населено място] за процесната територия е имало кадастрален и регулационен план от 1990 г., според който процесният имот се индивидуализира с № 298, като няма данни този план да е одобряван. На 13.12.2001 г. е бил приет помощен план на м.”В. чешма”, в който процесният имот е индивидуализиран с № 1815, като на база този план е изработен и приет план на новообразуваните имоти на същата местност, одобрен със Заповед № РД-12-7706-235/ 15.08.2012 г. на областния управител на Област В.. При тези данни въззивният съд е приел, че процесният имот е собственост на ищеца на основание реституция, като същевременно ответниците не са могли да придобият собствеността нито на основание П..4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /доколкото върху имота няма построена към 01.03.1991 г. сграда/, нито на основание П..4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /тъй като процесният имот е овощна градина и отстои на по-малко от 30 км. от [населено място], който е с население над 300 000 души/. За влязлото в сила съдебно решение, с което на ответниците е признато право да изкупят процесния имот, е посочено, че е непротивопоставимо на ищеца, който не е участвал в производството, образувано по жалба на ответниците срещу отказа на кмета на [община]. За неоснователно е прието и релевираното от ответниците възражение за придобивна давност, като са изложени мотиви, че индивидуализацията на възстановения имот е настъпила едва с приемане на плана на новообразуваните имоти през 2012 г., и следователно до този момент давност не е могла да тече. Конкретно въззивният съд е приел, че към 28.10.1996 г. процесният имот не е бил индивидуализиран на място поради липса на план /кадастрален или помощен/, посредством който да бъде отграничен от всеки друг на земната повърхност. За кадастралния план от 1990 г. е посочено, че не е в състояние да бъде ползван за такава индивидуализация, доколкото отразява единствено ползвателските имоти към момента, а помощният план от 2001 г. представлява по същество само работен план, който служи за изработване на план на новообразуваните имоти и се одобрява едновременно с него.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Произнасянето на въззивния съд е изцяло съобразено с константната практика на ВКС, според която придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, започва да тече не от 22.11.1997 г., а от датата на постановяване на административния акт за възстановяване на правото на собственост, тъй като с факта на постановяване на позитивен за бившите собственици административен акт, с който се възстановяват правата им върху конкретен недвижим имот, отпада фактическата и правна невъзможност за предявяване на иск за защита на правото им на собственост /Решение № 502 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 360/09 г. на І г.о., Решение № 65 от 02.03.2012 г. по гр.д.№ 482/11 г. на І г.о., Решение № 450/ 2012 от 03.04.2013 г. по гр.д.№ 678/ 2011 г. на І г.о. и др./. Безспорно е, че в случая правото на собственост на ищеца в качеството му на наследник по закон на бившия собственик не е възстановено, считано от издаване на решението на ПК- [населено място] от 28.10.1996 г., макар и това решение да предхожда влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, с който е изменен чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г./ и като такова поначало би следвало да има реституционен ефект. Това е така, тъй като, макар и решението да се отнася за земя в терен по П..4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в него имотът не е надлежно индивидуализиран, т.е. не е налице валидно властническо волеизявление, по силата на което в полза на правоимащите да възникне право на собственост върху конкретно определен, разпознаваем на място недвижим имот, поради което това решение няма конститутивно действие /Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г. на І г.о., Решение № 106 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 1326/ 2010 г. на І г.о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856/ 2016 г. на І г.о./. Следователно, с издаденото в полза на ищеца решение от 28.10.1996 г. по същество само е признато правото му на възстановяване на собствеността, но конститутивният ефект на реституцията е настъпил в негова полза едва с индивидуализирането на имота /респ. на попадащите в него новообразувани имоти/, което е настъпило с одобряването на плана на новообразуваните имоти през 2012 г. Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с преценката, дали е налице индивидуализация на имот, разположен във възстановен имот в терен по П..4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако същият е определен с номер по действащ към момента на издаване на решението на органа по поземлената комисия кадастрален план, в случая се явява неотносим към спора с оглед данните по делото, доколкото в Решение № 1776/ 28.10.1996 г. на ПК- [населено място] признатият за възстановяване в полза на наследниците на Т. И. М. имот в м.”Под Курията” изобщо не е индивидуализиран по какъвто и да е начин и в частност- съобразно действащ към датата на издаване на решението кадастрален план. Имотът е описан единствено чрез посочване на площ, местност и на документа, установяващ правото на собственост /нотариален акт № 175 от 1922 г./, което не позволява определяне на неговото пространствено разположение на земната повърхност и отграничаването му на място от другите имоти в същата местност, като още по-малко е възможно към въпросния момент да бъде индивидуализиран процесният имот, представляващ реална част в размер на 585 кв.м. от признатия за възстановяване имот на обща площ от 7,3 дка. Следователно, както законосъобразно е приел въззивния съд, ползвателите, които не са могли да придобият собствеността по силата на изкупуване /доколкото е налице пречка по смисъла на П..4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед отстоянието на имота до [населено място]/, могат да се позоват на придобивна давност не по-рано от приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността, считано от индивидуализацията на признатия за възстановяване имот, т.е. от 2012 г., с оглед на което срокът по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл при предявяването на иска през 2014 г.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд – Варна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1332/ 04.08.2017 г. по в.гр.д. № 1163/2017 г. на Окръжен съд – Варна, по касационната жалба на Н. Г. Н. и В. Т. Н..
ОСЪЖДА Н. Г. Н. и В. Т. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят поравно на С. Т. М. сумата 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: