О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2562 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 9028/20.ІХ.2017 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 1223 на Софийския апелативен съд, ТК, ХІ-и с-в, от 30.V.2017 г., постановено по т. д. № 1912/2017 г., с което, по предявен срещу търговеца настоящ касатор иск на В. С. С. с правно основание по чл. 74 ТЗ, е било отменено решение на общото събрание на съдружниците в това търговско дружество, проведено на 27.V.2015 г., по т. 3 от неговия дневен ред: досежно разпределението на печалбата за 2014 г. в полза на съдружника [фирма].
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на В. С. С. с правно основание по чл. 74 ТЗ дао бъде отхвърлен /”оставен без уважение”/.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение за уважаване на конститутивния иск с правно основание по чл. 74 ТЗ въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в т. 9 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2001 г., така и в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите търговска и гражданска колегии (решение № 104/3.Х.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І-во т.о.; Р. № 168/22.ХІІ.2011 г. по т. д. № 1081/2010 г. на І-во т.о., както и Р. № 292/20.І.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ІІІ-то г.о.), по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „При какви недостатъци на решението на общото събрание на съдружниците същото може да бъде отменено като незаконосъобразно по иск с правно основание по чл. 74 ТЗ?”;
2./ „Задължен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички наведени от страните доводи и всички представени по делото доказателства?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. С. С. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи конститутивния иск на съдружника В. С. С. с правно основание по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че единственото спорно по делото обстоятелство е било досежно „законосъобразността” на взетото по т. 3 от дневния ред на ОС на съдружниците във [фирма], проведено на 27.V.2015 г., решение за разпределение на печалбата за 2014 г., доколкото твърдението в исковата молба е било за нарушаване на диспозитивното правило на чл. 133, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ. Така, въз основа на констатацията си за липса на изрична клауза в дружествения договор на търговеца настоящ касатор, дерогираща принципа на съразмерност при разпределяне на печалбата, САС е изградил решаващия си правен извод за порок на решението на общото събрание на съдружниците в тази му част, като разпределящо печалбата за 2014 г. само в полза на един от съдружниците – юридическо лице.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на това ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата моля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от двата, формулирани в изложението на търговеца настоящ касатор правни въпроса, се явява с изцяло хипотетичен /доктринален/ характер, докато вторият, т.нар. „процесуалноправен, се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. нито един от тях не е обективно годен да обоснове приложно поле на касационния контрол. Още повече при липса на наведено в касационната жалба оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл.чл. 12, 235 и 236 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1223 на Софийския апелативен съд, ТК, ХІ-и с-в, от 30.V.2017 г., постановено по гр. дело № 1912/2017 г. В АТАКУВАНАТА МУ ЧАСТ по уважения иск с правно основание по чл. 74 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2