5
гр. д. № 571/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 193
София, 02.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 571/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Е. Г. и Е. М. К., двамата от[населено място] срещу решение № 335 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 667/2008 г. на Ш. окръжен съд в частите, с които е оставено в сила решение по гр. д. № 190/2007 г. на Новопазарски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от касаторите срещу Е.-България П. АД ревандикационен иск за част от имот пл. № 330, целия с площ от 530 кв. м. в кв. 42 по плана на[населено място] и иск по чл. 109 ЗС за премахване на построения в имота трафопост. Решението се обжалва и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното, в частта, с която са отхвърлени предявените ревандикационни искове за части от същия имот и по отношение на ответниците Д. –[населено място] и З.-ДЗИ –[населено място].
Касационният довод е за нарушение на съдопроизводствените правила, поради основаване на правни изводи на писмено доказателство, което не е прието като такова по делото и неправилно прилагане на материалния закон – ЗАВОИ.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали правото на собственост върху конфискуван имот с присъда, постановена от Народния съд на основание Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея се възстановява с отмяна на присъдата с решение на ВС на РБ или след провеждане на административна процедура по чл. 151 ЗИН или по чл. 8 ЗАВОИ. Този въпрос е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона.
Ответникът Б. Д. намира жалбата за неоснователна
Ответникът Е.ОН-България П. АД намира жалбата за нередовна поради непосочване на предпоставки за отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск предявен срещу него.
Ответникът ДЗИ-АД,[населено място] в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК прави довод за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лв.
Възражението за недопустимост на касационната жалба в частта, с която се обжалва решението за отхвърляне на иска срещу ДЗИ- АД София поради това, че стойността на претендираните от този ответник 79 кв. м. са на стойност под 1000 лв. е неоснователен. Обжалваемият интерес следва да се определи на база цената на целия имот, тъй като предмет на защита е правото на собственост върху целия имот.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторите са предявили при условията на субективно съединяване ревандикационни искове срещу: 1. Е. -България П. АД за част от имот пл. № 330, върху която е построен трафопост; 2. срещу Д. ,[населено място] за 79 кв. м., върху които е изграден гараж на основание отстъпено право на строеж от [община] с договор от 19.04.1994 г.; 3. срещу З.-ДЗИ за 18 кв. м. върху които ответникът е построил гараж на основание отстъпено право на строеж от [община] с договор от 21.12. 1993 г.
Срещу същите правни субекти са предявени при условията на обективно съединяване и искове по чл. 109 ЗС за премахване на изградените обекти – трафопост и гаражи.
Касаторите се легитимират като собственици на имота с договор за продажба, за който е съставен н. а. № 36, т. ХХ, н. д. № 3090/2006 г. на нотариус П. А., рег. № 346 на НК, с район на действие Новопазарски РС. Праводатели по договора са наследниците на Д. Ц. Ч.. Те основават легитимацията си на собственици, на правните последици на решението на състав на ВС на РБ, НК от 1996 г., с което е отменена присъдата от 1944 г. в наказателно-осъдителната и в конфискационната й части, с която наследодателя им е осъден от Народния съд..
По делото не е било спорно между страните, че имот пл. № 330, в кв. 42 по плана на[населено място] е бил предмет на конфискацията. По делото е представена заповед № 1 от 3.01.1997 г. на Областния управител на област Варна, с която е разпоредено отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, като е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 2 и 3, ал. 1 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ – ДВ, бр. 1/1991 г.) Със следваща заповед № 60 от 29.01.1997 г. е изменено основанието за издаване на първоначалната, като е посочено, че се издава на основание решението за отмяната на присъдата постановена по НОХД 2/1944 г. и на чл. 151 ЗИН.
За да отхвърли исковете по отношение на Е.-България П. АД, съдът е приел, че трафопостът е построен, когато държавата е била собственик на имота, поради което по приращение тя е придобила собствеността и върху този построен обект, а след като такъв не е конфискуван от наследодателя на касаторите, то с отмяната на конфискацията, те не са станали собственици на този сграда. Исковете предявени срещу Д.,[населено място] и З.-ДЗИ са отхвърлени по съображения, че те са суперфициарни собственици на построените от тях постройки – гаражи въз основа на отстъпено им от общината право на строеж. Разпоредителните действия на общината с правото на строеж не са нищожни, като сключени в нарушение на установения мораториум за разпореждане с имущество подлежащо на реституция, тъй като мораториумът е бил наложен с определен срок, който е бил удължен до 30.06.93 г. и след като този срок не е продължен, той е преустановил действието си. Правото на строеж е учредено след тази дата в полза на посочените ответници.
Крайните изводи на съда съответства на данните по делото. С отмяната на конфискацията имотът е върнат в наследството на наследодателя им, но обременен със суперфициарните права на посочените ответници, които включват правото на строеж и правото на ползване на терена, върху който са построени трафопоста и гаражите и този необходим за обслужването им.
Незаконосъобразно съдът е приел, че реституцията е настъпила на основание ЗАВОИ. Наредбата –закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи е извън предметния обхват на този закон. На следващо място възстановяването на правото на собственост върху имоти, конфискувани с присъди, за деяния, които се амнистират с този закон, не настъпва по право (ex L. ), а след провеждане на процедурата по чл. 8, ал. 1 ЗАВОИ. В този смисъл е и разрешението дадено с ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. С ТР № 2 от 4.12.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. се прие, че в случаите, когато е поискана отмяна на присъда, постановена по Наредбата-закон, по реда на прегледа от ВС на РБ, преди изменението на нормата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ от 22.22.1997 г.р (ДВ бр. 107 от 18.11.1997г.) и такава е постановена, връщането на конфискуваното имущество става по реда на чл. 151 и сл. ЗИН. В случая, административната процедура за връщане на конфискувано имущество е проведена и завършила с постановяване на позитивен административен акт – заповед № 1 от 3.01.1997 г. на Областния управител на област Варна изменена със заповед № 60 от 29.01.1997 г., която легитимира касаторите като носители на правото на собственост върху терена, но ограничено със суперфициарните права на собствениците на законно построените сгради – трафопост и гаражи. Неправилното позоваване на нормите на ЗАВОИ не рефлектира на крайния извод, който е законосъобразен, поради което не може да бъде определен като материалноправен въпрос решен от съда, имащ решаващо значение за изхода на спора. Съобразно това не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос решен от съда е за това дали договорите за отстъпване право на строеж с праводател общината са сключени в нарушение на установения от Великото Н. събрание мораториум за разпореждане с имущество, подлежащо на реституция. Въпросът е решен при точно прилагане на закона. Законосъобразен е извода на съда, че след като мораториумът е бил наложен с определен срок на действие и след изтичането на продължението му, не е подновен, то не е било налице ограничение за разпореждане на държавата или общината с имущество, кофискувано с присъда, която е постановена от Народния съд по Наредбата-закон от 1944 г. Разрешаването на този въпрос не поставя проблем, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, поради което не е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка – чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Не е налице тази предпоставка и по формулирания процесуален въпрос, за преценка на втората заповед № 60 от 29.01.1997 г., без да е приобщена към доказателствата по делото. Заповедта е приложена към нотариалното производство изискано и прието като доказателство по делото. Тя има за предмет изменение на предходна заповед, поради което съставлява неразделна част от нея. Включена е в доказателствения материал, събран по делото, поради което съдът е бил длъжен да я обсъди и съобрази правните й последици.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 667/2008 г. на Ш. окръжен съд в частите, с които е оставено в сила решение по гр. д. № 190/2007 г. на Новопазарски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от касаторите срещу Е.-България П. АД, Д. ,[населено място] и З.-ДЗИ,[населено място] искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: