4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 20.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1600 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 183 от 13.І.2014 г. на М. П. П. от [населено място], подадена против решение № 344 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ХІІ.2013 г., постановено по т. д. № 522/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 493/28.V.2013 г. на Варненския ОС по т. д. № 2523/2012 г. в частта му, с която – на основание чл. 415, ал. 1-във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК – е било прието за установено в отношенията между страните по спора, че в полза на [фирма]-София съществува вземане срещу настоящата касаторка в размер на 73 815.61 евро – главница по договор за банков ипотечен кредит от 29.VІІІ.2008 г. и последващи анекси към същия от датите 26.VІІІ.2009 г. и 11.Х.2010 г.; както и вземане в размер на 11 648.50 евро, представляващо просрочена лихва за периода 31.Х.2011 г.-5.VІІ.2012 г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК /6 юли 2012 г./ и до окончателното погасяване на задължението, за които суми кредитната институция е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 9741/2012 г. на РС-Варна, вкл. и досежно присъдените й разноски в размер на 8 425.30 лв.
Оплакванията на касаторката П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на [фирма]-София да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски или, алтернативно – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката М. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд „неправилно” се е произнесъл в противоречие с „установената” практика на ВКС, обективирана в определение № 213/4.ІV.2011 г. на ІІ-ро т.о., постановено по т. д. № 665/2010 г., по следния материалноправен въпрос: „Дали в случаите на неподписани от кредитополучател Общи условия на банка следва да се приеме, че е налице нищожен договор за кредит – с оглед липса на съгласие от страна на кредитополучателя?” Според касаторката същият въпрос бил релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на П. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че формулираният материалноправен въпрос не е бил част от предмета на спора по делото и в този смисъл е „некоректен”, след като ОУ на ответната по касация банка са били надлежно приети от настоящата касаторка с полагане на подпис върху двата анекса към договора за банков ипотечен кредит.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на М. П. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение Варненският апелативен съд е приел – въз основа на заключенията на допуснатите и изслушани две съдебно-графически експертизи – че както договорът за банков кредит, така и анексите с поредни №№ 1 и 2 към него, а също и искането на ответницата М. П. П. за откриване на банкова с/ка, са били подписани лично от нея. Докато по отношение възражението на настоящата касаторка, „касаещи запознаването с Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, респ.- неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит и пр.”, въззивният съд е могъл да констатира, че те са преклудирани: съгласно чл. 133 от процесуалния закон /респ. чл. 370 ГПК/.
Следователно формулираният от касаторката материалноправен въпрос не е бил такъв от значение за изхода на делото, щом като въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по това дело. Ето защо в процесния случай се явява безпредметно обсъждането на което и да е от сочените от касаторката допълнителни основания за допустимост на касационния контрол, а и определение на състав от ГК или ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не представлява по естеството си негова задължителна /”установена”/ практика.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ХІІ.2013 г., постановено по т. д. № 522/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1600 по описа за 2014 г.