4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
С., 21.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 582/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “А. (Бизнес инкубатор – Шумен)” – [населено място] срещу Решение № 28 от 21.ІІ.2011 г. по гр.д. № 588/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което потвърдено Решение № 196 от 15.ІХ.2010 г. по гр.д. № 624/ 2005 г. на Шуменски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ и са отменени решенията по т. 4, т. 6 и т. 7, взети на 17.V.2005 г. от ОС на сдружение с нестопанска цел А. (Бизнес инкубатор – Шумен)” – [населено място], с оплакване за недопустимост на решението, като постановено по предявен иск от лице, което е отпаднало като член на сдружението поради неплащане на членски внос, евентуално за незаконосъобразност на решението. В Основания за касационно обжалване по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по разрешените въпроси: 1. представлява ли основание за отпадане на членство констатацията на УС въз основа на счетоводни документи за неплащане на членски внос от член на сдружението, 2. влязло ли е в сила решението на УС за отпадане като член на сдружението на ищеца поради необжалване- то му пред ОС, 3. докладът пред ОС на констатациите на УС за отпадане от членство има ли прекратяващ правен ефект или само информативен характер и липсата на уведомяване на ОС означава ли, че не са прекратени членствените правоотношения въпреки изричната констатация на УС, 4. вписването в протокола на ОС, че общият брой на членовете е, достатъчно ли е за установяване на общия брой или е необходимо този брой да се впише в списъка на присъстващите членове.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Р. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което частично е уважен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска в посочената част, въззивният съд е приел, че ищецът има активна процесуалноправна легитимация, тъй като членството му не е отпаднало поради неплащане на годишен членски внос, по съображения, че в чл. 22 ал. 1 т. 5 ЗЮЛНЦ е предвидено отпадането, като основание за прекратяване на членство, което не настъпва автоматично. Съдът е посочил, че съгласно чл. 22 ал. 4 ЗЮЛНЦ отпадането поради невнасяне на установените иму – ществени вноски и системно неучастие в дейността, се констатира по документи, предвидени в устава, а съгласно действащия устав на сдружението към датата 17.V.2005 г. на проведеното ОС – чл. 12/ 1 – от компетентност на УС е да констатира неплащането на членски внос в рамките на една календарна година по документите на сдружението и съгласно чл. 12/ 2 от устава, УС докладва за основанията за отпадане от членство пред ОС и го отразява в документацията на сдружението, като по делото ответникът не е доказал да е спазена тази процедура. По въпроса за кворума на присъствие на ОС на 17.V.2005 г. съдът е изложил, че съгласно чл. 18/ 1 от Устава, ОС се счита за законно, ако присъстват най-малко половината плюс един от всички членове и ответникът носи тежестта да докаже общата членска маса към 17.V.2005 г., а по делото е представен списък на присъствалите 8 члена, който не е изготвен съобразно изискването на чл. 18/ 2 от Устава – кворумът да се установи от председателстващия ОС по списък, в който се отразяват имената на присъстващите и техните представители, подписва се от тях, заверява се от председателя и секретаря на заседанието и се прилага към протокола. Съдът е посочил, че е представен списък на общия брой членове към 15.VІ.2004 г. – 15 бр. и към 31.ХІІ.2004 г. – 18 бр., а в протокола от процесното ОС е посочено, че членовете са 11 бр., което не е отразено в списъка на присъствалите. Като е заключил, че липсват доказателства за общия брой членове, поради което е опровергано приетото в протокола от 17.V.2005 г. наличие на кворум за провеждане на ОС по чл. 27 ЗЮЛНЦ и чл. 18 от Устава, съдът е уважил иска за отмяна, като незаконосъобразни, на взетите решения по т. 4, т. 6 и т. 7 от дневния ред.
Не е недопустимо така постановеното решение поради липса на активна легитимация на ищеца за предявяването му към датата на О. 17.V.2005 г. Тъй като ВКС е длъжен служебно да допусне обжалваното решение до касация, когато е недопустимо, без недопустимостта да е подведена от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно т. 1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, не следва да се обсъжда дали са релевантни за делото посочените от жалбоподателя въпроси по т. 1, т. 2 и т. 3 на Основания за касационно обжалване, а следва да се отговори на въпроса има ли качеството на член на сдружението ищецът към датата на ОС 17.V.2005 г.
Тъй като в чл. 22 ал. 4 ЗЮЛНЦ, като основание за прекратяване на членство, отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността, се констатира по документи по реда, предвиден в устава и в чл.12/1 и 2 от действащия към датата на ОС 17.V.2005 г. Устав на сдружението, е предвидена процедура: УС да констатира неплащане – то на членски внос в рамките на една календарна година по документите на сдружението, да докладва пред ОС основанията за отпадане от членство и да го отрази в документация на сдружението, която процедура не е спазена, членството на ищеца не е прекратено поради отпадане заради неплащане на членски внос. Ищецът е имал качеството на член на сдружението към датата на провеждане на ОС на 17.V.2005 г., предявеният иск за отмяна на решенията на ОС не е недопустим и не е недопустимо постановеното решение.
Не е релевантен за делото въпросът,изложен от жалбоподателя в т. 4 от Основания за допускане на касационно обжалване – достатъчно ли е вписването в протокола на ОС на 17.V.2005 г., че общият брой на членовете е 11 или е необходимо този общ брой да бъде вписан и в списъка на присъстващите членове на ОС. За да приеме, че не е налице кворум по чл. 27 ЗЮЛНЦ, съответно чл. 18 от Устава – да присъстват половината плюс един от всички членове – тъй като ответникът не е представил доказателства за общия брой на всички членове на сдружението към 17.V 2005 г., съдът е приел, че е опровергано отразеното в протокола на ОС наличие на кворум. Това е решеният по делото релевантен за спора въпрос (удостоверява ли протоколът от ОС на 17.V.2005 г. присъствието на повече от половината плюс един от всички членове), от който въпрос зависи изходът на делото, а не въпросите: достатъчно ли е вписването в протокола на ОС колко е общият брой на членовете или е необходимо вписване на същите в списъка на присъстващите.
Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изложените въпроси, въпреки което следва да се посочи, че това основание не е налице. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което жалбоподателя следва да плати на ответника по жалбата 450 лв. – разноски за касационното производство.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 28 от 21.ІІ.2011 г. по гр.д. № 588/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА “А. (Бизнес инкубатор – Шумен)” – [населено място] да плати на Р. С. Р. – от [населено място] 450 лв. -разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: