О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 24.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 182 /2020 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Д. против решение № 236 от 08.11.2019 г. по гр.д.№ 344/2019 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 06.03.2019 г. по гр.д.№ 2713/2018 г. на РС-Шумен в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между него и бившата му съпруга С. П. Д. при равни права на апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], ет.3 с идентификатор …. и гараж с идентификатор …., построен в същия имот. Обезсилено е решението на РС в частта, с която е оставен е без уважение искът на М. П. Д. против С. Д. да се установи, че той е изключителен собственик на същите недвижими имоти на основание трансформация на лично имущество.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Тезата на касатора е, че уговореното в т.6 от утвърденото от съда споразумението при развода за това, че страните остават съсобственици при равни права е при действието на СК от 2009 г., при който в споразумението не са задължителни уговорките за имуществените отношения, а ТР № 3/2015 г. на ОСГК е по приложението само на отменения СК от 1985 г., който е изисквал тези уговорки да са задължителна част от споразумението. Счита, че ТР не могат да имат обратно действие. Отделно излага теза, че по начина, по който е отразена волята в споразумението, без подробно да е индивидуализиран имота и предвиждащо законовите последици – прекратяване на съсобствеността при равни права, то няма вещно действие и не е било вписано, поради което не задължава страните по него.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал..1, т.2 ГПК, но в редакцията на закона до изменението / ДВ бр. 86/2017 г./ – противоречиво разрешаване от съдилищата на следните формулирани въпроси: 1. Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно транслативния ефект на споразумението с решението за развод, изключват ли възможността в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти? 2.при липса на изрично описание на имотите настъпил ли е вещно-транслативния ефект на сделката? 3. Ако актът не е годен за вписване може ли да се твърди, че той е годен за прехвърляне на собственост? 4.Ако липсва сделка, липсва и волеизявление на страните. Записът на квотите санира ли липсата на описание? 5.Разпоредбата на т.6 от споразумението не е ли недействителна в този й вид? 6.При бъдещото прилагане на ТР № 3/2015 г. на ОСГК ще се въведе ли изискването при постигнато съгласие на страните да имат в споразумението при развода имуществена клауза и квоти, съдът служебно да следи за действителността на клаузата – описание на имотите, валидност на волята, индивидуализация на имотите с данъчна оценка, скица, застрахователна стойност за МПС, законова форма и при всички случаи решението да подлежи на вписване.
Ответницата по касация оспорват допустимостта на касационната жалба, защото била против решение на РС. По същество я счита за неоснователна, а въпросите – неотносими към съдържанието на споразумението и за изхода от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, а не против решение на РС, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 20.09.1992 г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 06.12.2010 г. През времетраенето на брака с н.а. №…. г., поправен с н.а. № …. г., ответникът М. Д. е продал на Н. и А. П. 94/100 ид.ч. от дворно място с площ 264 кв.м., съставляващо п….. от кв. 257, [населено място], [улица], ведно с построената в него къща, ведно с правото на строеж за предвидената за застрояване триетажна сграда, като си е запазил правото на строеж на целия трети етаж и правото на ползване на 6/100 ид.ч. от дворното място срещу задължението на преобреталите да построят новата сграда. Разводът е бил по чл. 50 СК и с решението е одобрено споразумение между страните по чл. 51 СК, с което по т.6 са се договорили придобитият по време на брака недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], на [улица], ет.3, ап.6, ведно с избено помещение и гараж да остане в обикновена съсобственост между двамата съпрузи при дялове по 1/2 ид.ч. Ищцата се позовава на нот. акт и цитираната клауза от споразумението.
В отговорът на исковата молба, ответникът е заявил възражение за пълна трансформация на негово лично имущество, като е представил доказателства, установяващи, че дворното място и продадената къща са принадлежали в индивидуална собственост на неговата баба М. И. Х. на основание н.а. № …. г. и договор за доброволна делба от 06-10.1965 г. Тя е починала на 09.06.1973 г., като неин единствен наследник е майката на Д. – Д. Т. А., починала на 26.06.1980 г. След заявения и вписан под № 122/18.06.1994 г. отказ от наследство от сестра му С., той е останал единствен собственик на дворното място с къщата, което е прехвърлил на Н. и А. П. срещу задължението да изградят апартамента на третия етаж, предмет на иска за делба. При тези доказателства, М. Д. твърди, че ищцата няма принос в придобиването на процесния апартамент. С. Д. оспорва възражението, като счита, че е недопустимо да се установява трансформация при изразената воля по т.6 от споразумението, а и предвид уговореното прехвърлителя по нот. акт да извърши подобренията в имота, като подови настилки, отопление и т.н.
РС е приел, че възражението на ответника е самостоятелен иск. По същество е приел, че споразумението има вещно-транслативно действие и предвид уговорената обикновена съсобственост при равни права е недопустимо установяването на различни права предвид задължителната съдебна практика. С отделен диспозитив е оставил без уважение иска за пълна трансформация на ответника Д..
Въззивната инстанция е приела, че ответникът е заявил само възражение, а не иск, при което съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив, защото тази претенция не е конститутивна, поради което е обезсилил решението в тази част. По същество относно допускане на делбата при равни квоти, решението на РС е потвърдил с аналогични мотиви. Въззивният съд е посочил, че страните са имали договорна свобода и са избрали да уредят отношенията си по начина описан в клаузата по т. 6 от споразумението, поради което съгласно ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС сега не може да се установява пълна или частична трансформация.
Касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по поставените от него въпроси. Такова основание след изменението на ГПК ДВ бр. 86/2017 г. не съществува, а и касаторът не сочи противоречива съдебна практика.. Този довод може да се разглежда в рамките на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като преодоляването на противоречива практика става с произнасяне с тълкувателен акт. В случая съдът се е позовал именно на задължителна съдебна практика – т.8 от ПП-5-72 г. и ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС. Тезата на касатора е, че тази практика не урежда всички въпроси и конкретно въпросите, които той поставя. Затова съдът ще разгледа въпросите, като такива по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
По първия въпрос с ТР № 3 от 29.11.2018 г., постановено по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор, касаещ уредбата както по СК от 1985 г., така и по сега действащия кодекс от 2009 г. в смисъл, че „след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимов последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.“ От което следва, че когато са посочили квотите, при които недвижим имот остава съсобствен не може да се установява нито пълна, нито частична трансформация. В мотивите на решението е посочено, че то има договорен характер и съпрузите, разполагащи с договорна свобода могат да уговорят нещо различно от следващото се от закона или да запазят определените от закона дялове – чл. 27 СК /1985 г./, респективно чл. 28 от действащият СК.
Изрично е посочено, предвид характера на споразумението на договор за спогодба, че съпрузите могат да уговорят равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. Споразумението, като договор за спогодба може да има вещно-транслативно действие или само установително действие. В мотивите изрично е разяснено, че „когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти“. Въззивното решение е съобразено с тази задължителна, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ съдебна практика, поради което по този въпрос не е налице нито основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК нито това по т.3 от същия текст. Цитираното ТР е нова съдебна практика, която не се нуждае от актуализиране. Съгласно чл. 50, ал.1 ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, т.е. и за одобрените споразумения от съда по бракоразводни дела, приключили до постановяване на ТР. По тези съображения не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос.
Вторият въпрос – при липса на изрично описание на имотите настъпил ли е вещно-транслативния ефект на сделката, не кореспондира на съдържанието на споразумението. В т.6 от същото апартамента и гаража са достатъчно индивидуализирани. За споразумението няма изисквания за пълнота на описанието каквото съществува в чл. 580 ГПК за нотариалните актове. Отделно от това, тази клауза на споразумението възпроизвежда законовите последици след развода – възникване на обикновена съсобственост при равни права / чл. 28 СК/ до колкото не е установено съпрузите да са имали друг избран от тях решим на имуществените си отношения. Следователно този въпрос не определя изхода от спора и по него не се допуска касационен контрол.
По третият въпрос – ако актът не е годен за вписване може ли да се твърди, че той е годен за прехвърляне на собственост. Следва да се отбележи, че вписването на споразумението поради това, че с него се уреждат вещни права не е част от фактическият състав, за да породи то вещно действие, както например това е изрично предвидено за договора за продажба на наследство по чл. 112 ЗЗД или при отказът от право на собственост по чл. 100 ЗС. Затова и този въпрос няма отношение към спора.
Четвъртият въпрос – ако липсва сделка, липсва и волеизявление на страните, записът на квотите санира ли липсата на описание, също не кореспондира на съдържанието на споразумението, тъй като има описание на апартамента и гаража, към което няма изискване да отговаря на това по нотариалните актове. Отделно от това, споразумението е договор за спогодба. Предвид действащата презумпция на чл. 21, ал.3 от действащият СК, при който е сключено споразумението, съпрузите са установили по между си законовите последици от прекратяване на брака досежно имуществото, което закона презюмира като съпружеска имуществена общност. Страните са могли да изключат действието на презумпцията със споразумението, но не са сторили това, а напротив, приели са, че по отношение на процесните апартамент и гараж ще се прилагат законовите последици от прекратяване на съпружеската имуществена общност.
Петият въпрос касае конкретната уговорка по разпоредбата на т.6 от споразумението на страните, т.е. не е правен, а фактически въпрос. Ако касаторът е считал тази уговорка за недействителна на някое от основанията за недействителност на договорите е могъл да релевира подобно възражение.
Последният въпрос касае бъдещото прилагане на ТР № 3/2015 г. на ОСГК относно това дали ще се въведе изискване при постигнато съгласие на страните в споразумението при развода имуществена клауза и квоти, съдът служебно да следи за действителността на клаузата – описание на имотите, валидност на волята, индивидуализация на имотите с данъчна оценка, скица, застрахователна стойност за МПС, законова форма и при всички случаи решението да подлежи на вписване. Така зададен въпроса не определя изхода от спора, поради което не обуславя допускане до касационно обжалване на въззивното решение по настоящия спор. Въпросът касае спазване на особените изисквания на закона за прехвърляне на вещни права. В мотивите на ТР 3/29.11.2018 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГК е посочено, че съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени, не проверява мотивите, поради които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за след развода, Съдът не може да откаже да утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания. Относно това, дали волята на страните е правилно отразена в споразумението, съдът винаги е проверявал. Как е формирана тази воля относно начина на уреждане на имуществените отношения и дали формирането й страда от пороци, обуславящи нищожност или унищожаемост, е въпрос, който би могъл да бъде предмет на отделно производство, доколкото то има характера на договор за спогодба. Изискването за скица, данъчна оценка и т.н., т.е. за документите, въз основа на които се оформя споразумението като текст и се събират държавните такси нямат отношение към въпросът за действителността на волята, отразена в него. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236 от 08.11.2019 г. по гр.д.№ 344/2019 г. на Шуменски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: