О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 193
София , 27.09.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3085 /2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
С частна касационна жалба вх. Nо 1824/ 05.05.2016 година Р. А. Ч. и Г. П. Ч. , и двамата от [населено място], приподписана от адв. Б. М. – АК С. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 402 от 25.04.2016 година постановено по гр.в.д. Nо 153/2016 година на ОС-Смолян, с което са потвърдени Определение Nо 25 / 02.02.2016 година постановено по гр.д. Nо 183/2015 година на РС- Златоград и допълнително Определение Nо 96 от 16.03.2016 година постановено по гр..д. Nо 183/2015 година на РС- Златоград за прекратяване на съдебното исково производство по за заявения отрицателен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС относно възможността за самостоятелна защита чрез заявен отрицателен установителен иска за собственост , въпреки воден предходен процес за собственост, но при променени факти и страни по делото.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по изведения , обусловил изхода на делото процесуално-правен въпрос за допустимостта да се пререши спор за собственост, решен със силата на пресъдено нещо,чрез предявяване на отрицателен установителен иск, при липса на идентитет на страните и предмета на делото, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 4/2014 година на ОСГТК на ВКС и ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
С писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК, Р. М. П. чрез адв.А. Х.- АК С. поддържа , че жалба е неоснователна, излагат се съображения за неоснователност на релевираните нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на разпоредбите на чл. 297-299 ГПК .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните и закона намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение , състав на окръжният съд , в правомощията му на контролна инстанция , е потвърдил определение за прекратяване на делото на първата инстанция поради наличие на сила на пресъдено нещо и забрана за пререшаване на спора. Прието е , че спорът относно придобиването на собствеността на процесния недвижим имот от Р. Ч. и Г. Ч. на основание продбивна давност за периода 1969 година 2013 година е разрешен с влязло в сила решение по предходно воден процес по спор за собственост, а въведените с исковата молба нови факти- нотариалните актове и релевираната нищожност на сделките по тях поради неучастие на съпругата на прехвърлителя , не дават основание спорът да бъде пререшен чрез заявения от ищците по делото отрицателен установителен иск за собственост.
Решаващият мотив на въззивният съд да приеме , че искът е процесуално недопустим е наличието на влязло в сила решение , с което спорът за собственост на релевираното от ищците придобивно основание- давностно владение в разрешен, поради което и касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не е налице въведеното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Изведеният правен въпрос за възможността да се защити правото на собственост с отрицателен установителен иск не е обусловил правните изводи на решаващия съд, нито тези на въззивната инстанция, с които е потвърдено определението за прекратяване на делото.
За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , законодателят е поставил изискването обуславящия, формулиран като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , правен проблем по делото – а в случая за допустимостта на предявения иск за собственост , да е разрешен от въззивната инстанция в смисъл , различен от този по приета от ВКС задължителна съдебна практика. Посочената от частните касатори задължителна съдебна практика по ТР 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС и ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС е свързана с проблемите на исковата защита на правото на собственост , но не засяга въпроси за възможността да се пререшава едно влязло в сила съдебно решение по за собственост т.е. въпроси , свързани с приложението на чл. 297-299 ГПК .
Ето защо като намира , че не са налице предпоставките на закона , настоящият състав намира , че касационно обжалване на частната касационна жалба не може да бъде допуснато.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на частна касационна жалба вх. Nо 1824/ 05.05.2016 година Р. А. Ч. и Г. П. Ч. , и двамата от [населено място], приподписана от адв. Б. М. – АК С. срещу Определение Nо 402 от 25.04.2016 година постановено по гр.в.д. Nо 153/2016 година на ОС-Смолян, с което са потвърдени Определение Nо 25 / 02.02.2016 година постановено по гр.д. Nо 183/2015 година на РС- Златоград и допълнително Определение Nо 96 от 16.03.2016 година постановено по гр..д. Nо 183/2015 година на РС- Златоград за прекратяване на съдебното исково производство по заявения отрицателен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :