3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3236 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №333, постановено на 03.05.2017г. от Габровския окръжен съд по ч.гр.д.№118/2017г. е потвърдено определение №877/08.03.2017г. по гр.д.№390/2016г. по описа на Габровския районен съд, с която е върната подадената от М. Н. П. искова молба за признаване за установено по реда на чл.440 ГПК по отношение на [фирма] и [фирма], че част от имуществата, върху които е насочено изпълнението по изп.д.№216/2011г. /земята, включена в имот 030107 и 030109/ не принадлежат на длъжника [фирма], и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Определението е обжалвано от М. Н. П. с оплаквания, че е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че тя като взискател по отношение на същия длъжник, присъединен по изп.д.№216/2011г., няма качеството „трето лице“ по смисъла на чл.440 ГПК. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, уточнен от настоящия състав в рамките на правомощията му съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.288 ГПК, има ли присъединеният взискател качеството „трето лице“ по смисъла на чл.440 ГПК, и допустим ли е предявеният от него срещу първоначалния взискател и длъжника отрицателен установителен иск, че един от имотите, върху които е насочено изпълнението, не е собственост на длъжника.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата „К. Д. Н.“-в несъстоятелност, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата и по същество е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос по допустимостта на иск, предявен по реда на чл.440 ГПК от лице, което има признато със съдебно решение вземане към същия длъжник, присъединило се е като взискател по реда на чл.456 ГПК в производството по изп.д.№216/2011г. и твърди, че част от имуществата, върху които е насочено изпълнението, не принадлежат на длъжника, като е приел, че така предявеният иск е недопустим, тъй като само лице, което не е страна в изпълнителния процес е процесуално легитимирано да предяви такъв иск. Прието е, че присъединеният взискател е страна в изпълнителния процес, поради което няма качеството „трето лице“ по смисъла на чл.440 ГПК и не разполага с правото да предяви иск за установяване, че имущество, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Основните съображения на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е недопустим, са свързани с отговора на поставения от частния жалбоподател въпрос, т.е. именно отговорът на този въпрос обуславя извода за допустимост на предявения иск. И тъй като по така поставения въпрос липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС и с оглед неговата значимост е налице необходимост от тълкуване на понятието „трето лице“ по смисъла на чл.440 ГПК в хипотеза, при която няколко лица имат съдебно признати вземания спрямо един и същи длъжник и по предвидения в чл.456 ГПК ред са изразили воля да участва в разпределението на сумите, събрани в изпълнително производство, образувано по молба на едно от тях.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че лице, разполагащо с изпълнителен лист или друг, подлежащ на изпълнение акт, удостоверяващ право на вземане срещу определен длъжник, има качеството „трето лице“ по смисъла на чл.440 ГПК дори да е изразило воля да участва в разпределението на сумите, събрани в изпълнително производство, образувано по молба на друг кредитор на същия длъжник по реда на чл.456 ГПК. По отношение на имуществото, за което твърди, че не принадлежи на длъжника, този кредитор няма качеството „взискател“, тъй като не желае изпълнението да бъде насочено върху това имущество. Като се противопоставя на извършването на изпълнителни действия върху определен имот с твърдението, че го увреждат, това лице, встъпвайки във вече образуван изпълнителен процес, заявява, че желае да участва в разпределението на сумите, събрани от осребряването на останалата част от имуществото на длъжника.
Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, които от своя страна могат да бъдат насочени към различни имущества, като по съществото си всеки способ представлява самостоятелен изпълнителен процес. От тази гледна точка по отношение на част от способите, избрани от първоначалния взискател, останалите кредитори могат да имат качеството „присъединен взискател“, докато по отношение на останалите способи, могат да имат качеството „трето лице“, чиито права са засегнати от изпълнението. По смисъла на чл.440 ГПК всяко изпълнение в рамките на едно изпълнително дело, може като самостоятелен изпълнителен процес, по отношение на който важат предвидените за съответния изпълнителен способ правила, да засегне правата на лице, различно от длъжника, включително на кредитор, разполагащ с изпълнителен лист срещу същия длъжник.
Като е приел, че присъединен взискател няма право на иск за отричане правата на длъжника върху имущество, спрямо което са предприети изпълнителни действия по искане на първоначалния взискател, предхождащи акта на присъединяване, въззивният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от М. Н. П. искова молба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №333 на Габровския окръжен съд, постановено на 03.05.2017г. по в.ч.гр.д.№118/2017г.
ОТМЕНЯ определение №333, постановено от Габровския окръжен съд на 03.05.2017г. по в.ч.гр.д.№118/2017г. и потвърденото с него определение №877/08.03.2017г. по гр.д.№390/2016г. по описа на Габровския районен съд и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№390/2016г.
Председател:
Членове: