О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София , 31.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева т.д.№ 604/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, образувано по молба на Д. В. А. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. Цв. П. с искане за изменение на определение № 306/11.06.2018 г. по т.д. №604/18г. чрез допълване с присъждане в полза на молителя на понесените в производството разноски – 1800.00 лева адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие пред ВКС, в производството по обжалване на решение № 108/20.10.2017 г. по в.т.д. № 246/2017 г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Ответникът по молбата – Т. Д. Й. е на становище, че същата е неоснователна, с оглед липсата на доказателства относно действително внасяне на договорената сума. Прави и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо но разгледана по същество е неоснователна.
С отговора на подадената от Т. Й. касационна жалба, Д. А., чрез своя процесуален представител – адвокат Ц. П., е претендирала присъждане на разноски за производството по т.д. № 604/2018 г. Към отговора е приложено редовно пълномощно на адвокат Ц. П. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, както и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2018 г., сключен между Д. А. и адвокатско дружество „В. и П.“. Към договора е приложено удостоверение от 16.10.2017 г. по ф.д. № 317/2008 г. на СГС, от което е видно, че адвокат П. е съдружник в дружеството и негов управител. С определението, чието допълване се иска не е допуснато касационно обжалване на решение № 108 от 20.10.2017г. по т.д. №246/17г. С оглед този изход на спора, на ответника по касация се дължат направените в производството разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Страната , обаче не е доказала реалното заплащане на разноските.От представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са догорили такова в размер на 1800лв, платимо в брой. Данни , обаче така договорната сума да е заплатена не са отразени в договора, като зачертаванията и знаците в полето „внесена сума “ не съставляват такова отразяване.Съгласно разрешенията, дадени с т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начинът на плащане. В конкретния случай, в сключения между Д. А. и адвокатското дружество договор за правна защита и съдействие, в графата „договорено възнаграждение“ изрично е отбелязан размерът на адвокатското възнаграждение „1 800 лв., платимо в брой“, но в полето „внесена сума“ липсва удостоверяване за реалното им заплащане от страна на доверителя. Предвид обстоятелството, че писмената форма при този начин на плащане и този вид договор е форма за доказване, не могат да бъдат ценени като доказателство използването в него на знаци, с които не може да се удостовери по несъмнен начин реалното заплащане на договорената сума. С оглед изложеното молбата за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. А., за изменение по реда на чл.248,ал.1 ГПК на определение № 306 от 11.06.2018 г. на ВКС, ТК, І отд., постановено по т. д. № 604/2018 г., в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: