О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
С., 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №296/12 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С.Ф. Ч. – гражданка на Обединено кралство Великобритания и С. И. против решение № 2024 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 2106/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С. Ч., чрез пълномощника си е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,като е поддържала наличие на основанието. Формулирала е въпросите-„1/ Сключена ли е сделка/ договорна ипотека/ със самия имот- описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му, 2/При ипотекирано правото на строеж, което е ипотекирано преди изграждането на имота – описаният в договора апартамент, ще премине, /простре/ ли ипотеката по право и върху самият имот и 3 /„Учредената договорна ипотека, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 вр. чл.4.1. от процесния договор, при която се увреждат интересите на кредитора- касатор и за него възниква ли право да развали договора с едностранно изявление и без предизвестие”. По отношение на тези въпроси страната накратко е обосновала, че същите били „ съществени” тъй като САС „ формирал и обусловил решаващата си воля, обективирана в обжалваното решение на тях”, изброени са съдебни актове. Поддържано е още, че касаторът счита поставените от нея въпроси като установяващи съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с изключение на едно посочено решение на ВКС, нямало друга формирана практика.Обобщено е, че „точното приложение на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК формират правно основание за допускане на касационно обжалване ”, поради това,че в настоящия случай „приносът за точното прилагане на законите е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани непълнотата и противоречието в самия закон.”В заключение е заявено, че в този смисъл било и „становището на ВКС”, изразено в ТРОСТГК №1 /10г. Други доводи не са развити.
Касаторът Ч. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че са фактически, а не правни, поставени са общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора и са свързани пряко с правилността на обжалвания акт, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че отговора на поставен фактически въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Не съставлява довод в тази насока и субективно очертаното разбиране на касатора Ч. относно това, че по поставените въпроси нямало трайна практика. Този довод е и ирелевантен, тъй като практика по поставен фактически въпрос, обвързан с конкретно доказана хипотеза и при изводи направени при определена фактическа обстановка не може да бъде обобщаващ спрямо поставени правни проблеми. В случая отговора на така поставените от страната въпроси е обвързан изцяло от извършената от решаващия състав преценка на доказателствата, свързани и с тълкуване на посочените от касатора клаузи на процесния предварителен договор, а не с обобщаващо приложение на материалния или процесуалния закон, поради което и съставляват по своето правно естество оплаквания за неправилност на достигнатите по този начин изводи от въззивния съд, които не могат да бъдат предмет на настоящето производство тъй като са се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат единствено във връзка с осъществявания касационен контрол, а не с неговото допускане.
ТРОСГТК №1/09г. дава указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и цитирането му от страна на касатора не съставлява валиден довод в подкрепа на конкретното наличие на основанията по цитирания текст. Ирелевантни за крайния извод са и приложените множество съдебни актове, тъй като страната е обосновавала с изброяването им единствено наличие на общо основание, а не ги е сочила в подкрепа на разбиране за наличие основание по чл.280, ал.1, т-1 и 2 ГП.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2024 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 2106/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: