О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
С. 05.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2048 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. А. А. от [населено място], допълнително уточнена с молба с вх.№ 4261 от 18.04.2017г., против определение № 79 от 21.03.2017г. по ч.гр.д.№ 881/2017г. на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба против въззивно определение № 376 от 27.09.2016г. по ч.гр.д.№ 429/2016г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 357 от 20.06.2016г. по гр.д.№ 233/2016г.на ОС Ловеч за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана и запор. Счита постановения акт за неправилен и желае да бъде отменен. Не сочи конкретни доводи срещу обжалвания акт, а изразява становището си във връзка с други водени производства срещу ответницата.
Срещу частната жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна по следните съображения:
П. състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба против потвърдително определение на въззивен съд, с което не е допуснато обезпечение като се е позовал на установената задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010г. по т.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Така постановеният съдебен акт е правилен. Т. актове, издадени в изпълнение на правомощията на Върховен касационен съд за осъществяване на върховен съдебен контрол за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, каквото е горепосоченото Тълкувателно решение по т.д.№ 1/2010г., дават тълкувание на закона, което е задължително за всички. В този смисъл след като със задължителна практика е установено, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане и че определението на въззивния съд, с което се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение не подлежи на касационно обжалване, всеки съдебен състав, който е сезиран с подобно искане, е длъжен да се съобрази като счете жалбата за недопустима.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79 от 21.03.2017г. по ч.гр.д.№ 881/2017г. на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.