О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 07.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2779/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от П. Б. А. и Ю. Б. Б.-Т. частна касационна жалба против определение № 587 от 22. 05. 2019 г. по гр. д. № 166/2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 199 от 19. 03. 2019 г. по гр. д. № 1217/2018 г. на Смолянския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба М. И. Т., П. Д. Т.-Л. и В. А. Б. изразяват становище за законосъобразност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение.
По делото е установено, че производството по приключилото гр. д. № 1843/2011 г. на РС – Смолян е имало за предмет предявен от М. Т. и П. Т.-Л. против Е. И. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните по делото, че Е. И. Б. не е собственик на 330/624 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], с площ от 624 кв.м. С влязло в сила съдебно решение е прието за установено между страните, че Е. И. Б. не е собственик по давност на 330/624 ид.ч. от имота и е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, н.а. № …. г., с който същата е призната са собственик по давност на 330/624 ид.ч. Производството по приключилото гр. д. № 716/2014 г. на РС-Смолян е имало за предмет предявен от Е. И. Б. против М. Т. иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответницата да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява собствеността си върху поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], както и предявен от Е. Б. против М. Т. и П. Т.-Л. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за приемане за установено, че в кадастралния регистър към кадастралната карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в погрешно вписване на Д. Т. като собственик на поземлен имот с идентификатор …. Искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, а производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е прекратено като недопустимо. Настоящото гр. д. № 1217/2018 г. на РС – Смолян има за предмет предявен от П. Б. А. и Ю. Б. Б.-Т. (наследници на Е. И. Б., поч. 16. 04. 2018 г.) против М. Т., П. Т.-Л. и В. А. Б. отрицателен установителен иск за собственост, за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на 243/624 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], с площ от 624 кв.м. Правния си интерес от иска обосновават с твърдения, че са собственици на 330/624 ид.ч. от имота, придобити по наследство от майка им Е. И. Б., което се оспорва от ответниците П. Б. и Ю. Б.. Твърди се, че интерес от предявяване на иска поражда и обстоятелството, че след влизане в сила на решението по гр. д. № 1843/2011 г. П. и Ю. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № …. г., издаден въз основа на писмени доказателства, с който са признати за собственици по наследство и регулация на 243/624 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], а с н.а. № …. г. прехвърлили правата си на третия ответник В. А. Б..
При тези данни окръжният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като правото им на собственост върху 300/624 ид.ч. е отречено със сила на пресъдено нещо, формирана по уважения срещу наследодателката им Е. Б. отрицателен установителен иск, предявен от М. Т. и П. Т.-Л.. В производството по този иск Е. Б. е следвало да изчерпи всички възможни придобивни основания, а незаявените са преклудирани. Това решение разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на П. и Ю. Б., универсални правоприемници на Е. Б., както и по отношение на В. А. Б., частен правоприемник на М. и П. Т., придобил права след влизане в сила на решението. Прието е, че снабдяването на ответниците М. Т. и П. Т.-Л. с констативен нотариален акт № …. г. не представлява обстоятелство, пораждащо правен интерес за наследниците на Е. Б. от предявяването на отрицателния установителен иск.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси, повдигнати в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (първите два въпроса) и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (третият въпрос):
1/ В случай, че с влязло в сила решение е уважен отрицателен установителен иск за собственост, счита ли се, че правото на собственост на ответника е отречено със сила на пресъдено нещо на всички възможни придобивни основания, ако решението по отрицателния установителен иск е постановено и влязло в сила преди приемане на ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
2/. В случай, че след влизане в сила на съдебно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост, ищците по този иск се снабдят с констативен нотариален акт за собственост на имота, а насрещната по приключилото дело страна оспорва извода на нотариуса за възникнало в полза на титуляра на акта право на собственост, то дали констативният нотариален акт е ново обстоятелство, пораждащо правен интерес от предявяване на нов иск за собственост от лицето, чиито права на собственост са отречени с влязлото в сила решение, срещу лицето, в полза на което е издаден актът.
3/. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира да притежава идеални части от правото на собственост върху вещ, което право се оспорва от ответника по иска, който също заявява собственически претенции към претендираните от ищеца идеални части.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по първия въпрос, тъй като разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът се свежда до действието във времето на тълкувателните решения и постановления на върховните съдилища и е свързан с приложението на чл.чл. 124 и чл. 130, ал. 2 ЗСВ, уреждащи същността, правните последици и задължителния характер тълкувателните решения, както и на разпоредбата чл. 50, ал. 1 ЗНА, уреждаща принципа на обратното действие на нормативното тълкуване (от деня на влизане в сила на тълкувания акт). По прилагането им има формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер – ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 681 от 24. 09. 2009 г. по гр. д. № 3189/2008 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 416 от 22. 10. 2012 г. по гр. д. № 294/2012 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 172 от 22. 11. 2017 г. по гр. д. № 2363/2017 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 38 от 2. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 325/2018 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 53 от 26. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1049/2018 г. на ВКС, 2 г.о. и много други. В ТР № 7/2017 г. е разяснено, че тълкувателното решение по чл. 184 ЗСВ е акт, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба с цел да се открие точният й смисъл и да се осигури еднакво приложение на законите от съдилищата. Тълкувателната дейност не е дейност по създаване на ново правило, а дейност по изясняване смисъл на съществуваща правна норма. В цитираните решения и определенията е застъпено становището, че установеният в чл. 50, ал. 1 ЗНА принцип следва да се отнася и за извършеното от върховните съдилища тълкуване. Тълкувателните решения са задължителни за всички казуси, до които се отнасят, независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса.
Съответстват на така формираната практика изводите на въззивния съд, според които следва да се съобрази със задължителните указания по приложение на процесуалните законови норми, дадени с ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по втория въпрос, тъй като същият е разрешен в съответствие с указанията, дадени в ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца на всички възможни придобивни основания. Затова ответникът по този иск трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които правото му на собственост е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. В случая, в отношенията между М. Т. и П. Т.-Л., от една страна, и Е. Б., от друга, правото на собственост на Е. Б. върху имота е отречено със сила на присъдено нещо. Поради това, последващ отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Е. Б. срещу М. и П. Т., по който ищцата извежда правния си интерес от необходимостта да защити собствеността си върху имота, би бил лишен от правен интерес. Същото важи и за универсалните правоприемници на Е. Б., каквито са ищците П. и Ю. Б., ако последните извеждат правния си интерес от отрицателния установителен иск с твърдения да са придобили правото на собственост върху спорния имот по наследство от майка си Е. Б..
По третия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва противоречие с посочените от жалбоподателите решения на ВКС – решение № 650 от 15. 04. 1999 г. по гр. д. № 270/1998 г., 4 г.о. и решение № 10 от 22. 02. 1998 г. по гр. д. № 3037/1998 г. на ВКС, 4г.о. В първото решение е обсъждана допустимостта на иск за унищожаване на договор, предявен от трето на сделката лице. Във второто решение е прието, че установителен иск за обема на притежаваните в собственост идеални части от имот е допустим и когато вещта се владее от ответника, тъй като право на страната е да избере формата на защита на накърненото й право. В случая конститутивен иск за унищожаване на договор не е предявен, а недопустимостта на отрицателния установителен иск за установяване на собствеността върху идеална част от процесния имот е отречена не защото имотът е във владение на ответника, а защото правото на собственост на ищеца, за защита на което е предявен искът, е отречено със сила на пресъдено нещо.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда.
С оглед на горното, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото П. Б. А. и Ю. Б. Б.-Т. ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплатят на М. И. Т. и П. Д. Т.-Л. общо сумата 200 лв. и на В. А. Б. общо сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения, платени за изготвяне на отговори по частната касационна жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 587 от 22. 05. 2019 г. по гр. д. № 166/2019 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Б. А. и Ю. Б. Б.-Т. да заплатят на М. И. Т. и П. Д. Т.-Л. общо сумата 200 лв. и на В. А. Б. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: