О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 09.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 208/2009 година.
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Г. И. С. и И. И. С. , двамата от гр. С., са подали частна жалба против определението на ВКС, трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1416/2006 г., с което е преграден хода на делото.
След проверка, настоящият състав на касационния съд установи следното:
ВКС, състав на трето гражданско отделение, с окончателно решение от 14. 1. 2008 г. по гр. д. № 1416/2006 г. е обезсилил частично въззивното решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2271/2003 г. и прекратил исковото производство по исковете на Г. и И. С. срещу Г. Г. и М. Г. за заплащане на парични суми, в конкретно посочени части, и оставил в сила въззивното решение в останалата част. С молба от 11. 2. 2008 г. Г. и И. С. са поискали да се извърши поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка. С решение от 10. 6. 2008 г. по гр. д. № 1416/2006 г. на касационния съд, молбата е оставена без уважение. В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК молителите по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, респективно чл. 247, ал. 1 ГПК, са подали жалба срещу решението от 10. 6. 2008 год., която им е върната от касационния съд с определение от 03. 02. 2009 год.. Предмет на настоящото производство е частната жалба на Г. и И. С. срещу определението от 3. 2. 2009 год..
Частната жалба е основателна.
Другият тричленен състав на ВКС е върнал жалбата на С. срещу решението от 10. 6. 2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 14. 1. 2008 г., двете решения постановени по гр. д. № 1416/2006 год., тъй-като е приел, че тя е процесуално недопустима. Съдът се е позовал на чл. 192, ал. 3 ГПК/отм./ и чл. 247, ал. 4 ГПК, които разпоредби предвиждат, че решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване основното решение. В случая, това е решението от 14. 1. 2008 г., което не подлежи на обжалване.
Изводите на съда са неправилни.
Цитираните разпоредби предвиждат, по принцип, право на обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, с уточнението, че това обжалване се осъществява по реда на обжалване на основното решение. Тъй-като решението на касационния съд по съществото на спора е окончателно и не подлежи на обжалване, от това не следва, че е отречено правото на обжалване на решението за поправка на очевидната фактическа грешка. Това право следва да бъде изведено от основния принцип на гражданския процес да бъде защита-санкция на гражданските права, която функция се изразява в гарантираната възможност за обжалване на всеки първичен акт на защитния орган. Следователно, правото на обжалване на решението за допускане или отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, е предвидено в закона, а когато за основното решение /чиято поправка се иска/ не е предвиден ред за обжалване, за решението по чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./ следва да се приложи редът на двуинстанционното обжалване.
Върховният касационен съд, тричленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 03. 02. 2009 г. по гр. д. № 1416/2006 г. на ВКС, трето гражд. отделение, с което е върната подадената от Г. С. и И. С. , жалба срещу решението от 10. 6. 2008 г. по гр. д. № 1416/2006 год..
ВРЪЩА делото на състава на трето гражданско отделение за администриране на жалбата вх. № 9976/18. 11. 2008 г. по реда на чл. 274 – 276 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: