О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София 10.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1530/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция „П”, град С., приподписана от пълномощника и адвокат М. Г. , срещу решение №161 от 09.07.2009 г. по гр. дело №381/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №9 от 05.03.2009 г. по гр. д. №36/2008 г. на Смолянския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. В. Ч., град С., на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 53 860 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 27.02.2005 г. – 27.02.2007 г. и за сумата 15 210.06 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на собствения му имот за исковия период в размер на пазарния наем.
Ответникът по касационната жалба С. В. Ч., град С., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно необходимостта да има връзка между обогатяването и обедняването, допустимо ли е държавата да носи отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД в случаите, при които споровете за реституция на недвижимия имот са продължили дълго и доколко липсващият пазар за наемите може да бъде критерий за размера на обезщетението. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №161 от 09.07.2009 г. по гр. дело №381/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е приложима за държавата, както и за всяко физическо или юридическо лице, което се е обогатило неоснователно. Не съществуват разпоредби, които да ограничават предявяването на искове за неоснователно обогатяване срещу държавата и държавни учреждения. За основателността на иска е необходимо да са налице всички необходими елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, т. е. да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между тях и липсата на основание за имущественото разместване. След като няма нормативно определена стойност, който да се дължи при ползването на чужд имот без основание, то база за определяне на обезщетението е размерът на пазарния наем за исковия период.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1 750 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №161 от 09.07.2009 г. по гр. дело №381/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция „П”, град С., да заплати на С. В. Ч., град С., 1 750 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.