ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
София, 11 ноември 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, по реда на чл.135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври 2011 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА- съдия във ВКС ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА -съдия във ВКС
КЕТИ МАРКОВА- съдия във ВКС
ТЕОДОРА НИКОЛОВА- съдия във ВАС
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА -съдия във ВАС
при участието със становище на прокурор от ВКП – ЯВОР ГЕБОВ, като изслуша докладваното от съдия Вероника Имова ЧНД № 2394/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжният съд гр.Благоевград е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Административен съд гр.Благоевград , който му е изпратил за разглеждане НАХД№427/11 г. по описа на Административен съд гр.Благоевград, образувано по касационна жалба на П. А. Ю. против решение №5381/12.07.2011г. по нохд№738/2011г. на Районен съд гр.Благоевград.
Прокурорът при ВКП е изразил становище, че спорът трябва да бъде решен като делото бъде изпратено за разглеждане от АС гр. Благоевград този извод се аргументира с факта, че деянието „дребно хулиганство съставлява административно нарушение, за което е наложено административно наказание – материя , уредена в ЗАНН и компетентен да разгледа делото е административният съд, а не общият съд по наказателни дела.
СЪСТАВЪТ НА ВКС И НА ВАС НАМЕРИ , ЧЕ КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА ДЕЛОТО Е БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПО СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Производството по нахд№ 738/11 г. на PC гр.Благевград е образувано по реда на чл.4 и сл. от УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, въз основа на акт за констатирана проява на дребно хулиганство срещу лицата Н. Г. К. и П. А. Ю..
С решение №5381/12.07. по нахд№ 738/11 г. на PC гр.Благоевград Г. К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за нарушение по чл. 1,ал. 1 от УБДХ, а П. А. Ю. е признат за виновен за деяние представляващо нарушение на обществения ред, извършено на 12.05.2011 г. в дискотека „Сън сити“ в гр.Благоевград и на основание чл. 1, ал. 1 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
Осъденото лице П. А. Ю. е подало жалба с вх.№4207/12.07.2011г., против горепосоченото решение, адресирана до Административния съд гр. Благоевград.
С определение №1257/22.08.2011г. по касационно нахд№427/11 г. на АС гр.Благоевград производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на ОС- Благоевград. Според мотивите на съда, в случая следва да се приложи аналогията с процедурата , уредена в глава XXVIII НПК- чл. 378, ал. 5 НПК, която предвижда въззивен ред за обжалване на решенията на районния съд като първа инстанция, с които е наложено административно наказание на основание чл.78а НК , които се проверяват от съответния окръжен съд. Застъпено е становището, че тази материя е най-близко до материята за реда на установяване и налагане на административни наказания за прояви на дребно хулиганство в УБДХ. Процедурата, предвидена в чл.63 и сл. от ЗАНН, урежда касационно обжалване на съдебните решения на районния съд, които са контролни, с тях съдът не се произнася за деянието , дееца и вината,както е при решенията на съда по УБДХ . Обвинението по УБДХ, макар и за административно нарушение, представлява наказателно обвинение и затова защитата трябва да е по общия ред, предвиден в НПК, а не по реда на ЗАНН.
Противоположните мотиви съдържа определение №788/30.08.2011 г. по кнахд№410/11 г.на ОС,гр.Благоевград, с което производството по жалбата е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС.Според мотивите на определението, приложим в случая е чл.63 от ЗАНН, тъй като решенията на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК.Производството по жалба срещу решението на районния съд по УБДХ е административно и разглеждането на жалбата е от материалната компетентност на административния съд.
Настоящият съдебен състав намира за правилно становището за материалната компетентност на окръжния съд като въззивна инстанция да разглежда жалбите срещу решенията на районния съд, постановени по чл.4 и сл. от УБДХ. Основателно и двете спорещи съдилища се позовават на задължителното действие на решението на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на КС по к. д. № 19/2010 г., с което е обявена противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство в частта, че постановеното решение на районния съд „не подлежи на обжалване“, което имплицитно съдържа разбирането , че тези актове на районния съд могат да се обжалват или протестират пред една съдебна инстанция. Съставът по настоящото производство като се съобрази със задължителната сила на мотивите на цитираното решение, че в практиката си
Европейският съд по правата на човека приема като критерии за определяне кои нарушения представляват „престъпления“ по смисъла на Конвенцията класифицирането на нарушението съгласно националното право, характера на производството и характера и степента на суровост на наказанието , счита, че деянието „дребно хулиганство“ по характера си представлява „наказателно обвинение“ по смисъла на Конвенцията, поради тежестта и строгостта на предвиденото като основно наказание „задържане в поделенията на МВР“, което е равнозначно на наказанието „лишаване от свобода“ . Ето защо, въпреки че актът е постановен от районния съд в административно-наказателно производство, той има наказателноправно значение, тъй като съдът в решението си се произнася дали то е извършено, за авторството му и вината на нарушителя. С действието на конституционното решение несъмнено се зачита правото на наказания да се защити пред двустепенна юрисдикция. Поради задължителният характер на посоченото решение на КС и при липсата на уреден в законодателството инстанционен контрол върху решенията на съда по УБДХ, за разлика от всички други хипотези на налагане на административни наказания по ЗАНН и по НПК в глава XXVIII, за упражняването на правото на жалба срещу решението на районния съд и за определяне на функционалната компетентност на съда, пред който ще се развие производството за разглеждане на жалбата, е приложимо правоприлагане по аналогия на правото, както и тълкуване на нормите на НПК и ЗАНН, уреждащи подобна материя. Логическото, систематичното и историческото тълкуване на съответните норми в НПК, УБДХ и ЗАНН , уреждащи съдебния контрол върху актовете, с които за административни нарушения са наложени административни наказания, води до единствения възможен извод, че само по реда на УБДХ и по реда на глава XXVIII от НПК административното наказание за съответното административно нарушение се налага от районният съд като първа инстанция. За разлика от този ред, по реда на ЗАНН административното нарушение и наказание се установяват и налагат единствено от административен орган, а не от районния съд. Районният съд в този случай, видно от уреденото в чл. 59 – чл. 63 ЗАНН, действа само като контролно-отменителна инстанция по отношение правилността на наказателното постановление .
Ето защо, аналогията за правомощията на съда като втора инстанция спрямо решенията на районния съд по УБДХ не е съотносима с производството по реда на чл.63 от ЗАНН, защото в тази норма е уреден не въззивен, а касационен контрол на контролните решения на районния съд по отношение на правилността на наказателните постановления, наложени от съответния административно-наказващ орган.
В случая, функционалната компетентност на съда спрямо решенията на районния съд по УБДХ следва да е на въззивна инстанция, а не на касационна инстанция , какъвто е административният съд по чл.63 ЗАНН. Ето защо , за упражняването на правото на жалба в производството по чл. 2 – 6 УБДХ единствената аналогия е в уредбата по глава XXVIII в НПК , при която съгласно чл.78а НК районният съдия освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“, като решението, съгласно чл. 378, ал. 5 НПК, подлежи на проверка пред въззивната инстанция.
Съгласно чл.45, ал.1 НПК наказателните дела , решени от районния съд, се разглеждат от окръжният съд като въззивна инстанция, а решените от окръжният съд като първа инстанция — от апелативният съд като въззивна инстанция. Поради изложените съображения, второинстанционният съд , който е компетентен да разгледа жалбата срещу решението на районния съд по УБДХ е по-горният по степен нему съответен окръжен съд, а за София -Софийският градски съд.
Воден от тези мотиви и съгласно чл.135, ал.4 от АПК , ВКС и ВАС, в настоящият съдебен състав
РЕШИ:
Прекратеното НАХД№410/11 г. по описа на Окръжен съд гр.Благоевград ( именувано неправилно като „касационно“), образувано по жалба от защитата на наказания по чл. 1, ал. 1 от УБДХ П. А. Ю., против решение №5381/12.07.2011 г. по нохд№738/2011г. на Районен съд гр.Благоевград ,да бъде разгледано от ОКРЪЖЕН СЪД гр.БЛАГОЕВГРАД.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд гр.Благоевград, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: