О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
[населено място], 12.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 6188 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 7558 от 18.03.2014 г. на Е. Б. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 393/22.05.2008 г., постановено по гр.д. № 706/20г. на Районен съд – Пазарджик, което е потвърдено с решение № 50/26.04.2010г., постановено по гр.д. № 718 /2009г. на Окръжен съд – Перник.
С горепосочената молба се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят се позовава на новооткрити писмени доказателства, като към молбата представя: 1/ писмен документ – признание на лицето И. Б. И. от [населено място], нотариално заверено на 19.02.2014 г. с рег. № 681 от 19.02.2014 г. на нотариус П. П., вписан с рег. № 443 в НК 2/ нотариално заверена декларация рег. №1184818.01.2007 г. на нотариус с рег. № 030 вписан в НК, в която декларира, че няма никакви материални, парични и други претенции към М. К., както и че за в бъдеще няма да има такива; 3/ Тъжба до РП-П. вх. № 832/ 13.03.2014 г.
Ответницата М. Г. К. оспорва молбата със становище, че не са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По същество намира молбата за недопустима, тъй като представените писмени доказателства не са нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от значение за делото, а опит за заобикаляне на закона.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
С решение № 50 от 26.04.2010 г. постановено по гр.д. № 718/2009 г. на Окръжен съд – Перник е оставено в сила решение № 393/22.05.2008 г. постановено по гр.д. № 706/20г. на Районен съд – Пазарджик, с което е прогласил за нищожен договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт № 9/2007 г. на нотариус при Пернишки РС, по силата на който И. Б., като пълномощник на М. К., е продал на Е. Б. апартамент в [населено място], поради липса на съгласие, тъй като липсва надлежно упълномощаване на пълномощника. Съдът въз основа на съдебно-почеркова експертиза е приел, че М. К. не е подписала пълномощното, с което е извършена сделката, като са събрани и данни, че на датата 27.12.2006 г. ищцата като служител в Българската армия е била в сградата на ГЩ, откъдето е отпътувала за Италия. Установено е също така, че И. И. е осъден с влязла сила присъда за използване на пълномощното – като документ с невярно съдържание, за да получи имущество в големи размери. При тези данни съдът е приел, че не е налице упълномощаване по смисъла на чл. 37 ЗЗД. Сделката е сключена без представителна власт и представлявания не я е потвърдил, поради което съдът е прогласил същата за нищожна, като сключена при липса на съгласие и е отменил нотариалния акт.
С определение № 65/20.01.2011 г. постановено по гр.д.№ 1255/2010 г. на ВКС, IV г.о не е допуснато разглеждане на касационната жалба, предвид което решението на въззивния съд е влязло в сила на 20.01.2011 г.
По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се установи наличието на писмено доказателство, установяващо съществуването на обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В този смисъл представеният писмен документ – признание трябва да разполага с доказателствена сила, която да е в състояние да формира у съда фактически изводи, различни от тези, които са поставени в основата на влязлото в сила решение. Представените в случая писмени документи – признание и декларация с нотариална заверка на подписа, изходящ от лице, което е било страна /съответник по делото заедно с молителя Е. Б. И./ не разкриват нови обстоятелства, които да не са били известни по смисъла на чл. 303 ал. 1, т. 1 ГПК. Самото признание от лицето И. Б. И. – участник в процеса представлява обяснения на страната за обстоятелствата по делото, каквито по ГПК могат да се събират само устно и затова не може да послужи като основание за отмяна на решението., т.е. те не са писмени доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика – т.4 на ППВС № 2/1977г. Затова следва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално недопустима, доколкото не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на факти от значение за изхода на спора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 7558 от 18.03.2014 г. на Е. Б. И. от [населено място] за отмяна на влязло в решение № 50 от 26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 718/2009 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставено в сила решение № 393/22.05.2008 г., постановено по гр.д. № 706/20г. на Районен съд – Пазарджик, на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.