4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.194
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 439/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. Иванова от [населено място] против решение №351 от 26.11.2010г. по гр.д. №575/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по касация – Н. С. Р. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Иванова e заявила, че Хасковски окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с „ обезпечителната функция на редовен от външна страна запис на заповед, обезпечаващ договор за заем като каузална сделка”. Страната е интерпретирала диспозитива на обжалвания съдебен акт, след което е поставила въпроса- „ дали записа на заповед може да служи за разписка за предадената сума, или е необходимо при всички положения заемодателя да докаже реалното предаване на сумата- предмет на договора за заем, или пък е нужно заемателят да докаже, че не е получил сумата по договора за заем или че не е върнал същата”. Този въпрос е обвързан с основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като касаторът е заявила, че отговора му ще доведе до точното прилагане на закона. Със същия довод спрямо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен и въпроса- „съществено процесуално нарушение, водещо до порочност на съдебния акт ли е различната доказателствена тежест, указана на страните с доклада по делото и тази приета в мотивите на постановеното решение”. Страната е конкретизирала, че по реда на чл.146 ГПК първостепенния съд е указал на ищеца, че следва да установи предаването на сумата, а в мотивите същият съд се позовавал на това, че „ ответникът не е доказал изпълнение на задължението си за връщане на паричната сума”.Други доводи няма развити. Посочено е, че страната представя четири решения – на ВКС и съдилищата.
Касаторът Иванова не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. С оглед очертаната дефинитивност на общото основание, няма характеристика на релевантен, въпросът свързан с разпределението на доказателствената тежест от първостепенния съд, не само поради това, че той е поставен при смесване на различни правни категории – като указания за доказателствената тежест която носи ищеца и прието във връзка с установените факти със съдебния акт, че не е налице доказване на правопогасяващите възражения, поддържани от ответника, но и поради това, че решението на първостепенния съд не е предмет на касационен контрол, на такъв подлежи само въззивното решение. Няма такава характеристика и първият поставен въпрос, тъй като конвертирането на записа на заповед в разписка може да се разглежда само ако не е налице валиден менителничен ефект, в какъвто случай, с оглед основателността на иска, подлежи на установяване и каузалното правоотношение. Или така поставения от страната въпрос, с оглед приетото от състава на Х., че е налице редовен от външна страна запис на заповед, което е обусловило и неговия решаващ извод за дължимост на сумата/ направен след констатация, че съобразно установените факти ответницата не е погасила задължението си/ води до извод, че поставения въпрос не е релевантен. Обстоятелството, че за пълнота на изложението съдът е разглеждал и установеното по твърдяната каузална сделка, която е била обезпечена с процесния запис на заповед не променя извода за установеност на основанието поради наличие на валиден менителничен ефект и недоказване на правопогасяващите възражения/ което е в доказателствена тежест на ответника – сега касатор/.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК/ изведено от това, че касатора е приложил казуална практика, а не задължителна/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове – арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. В тази връзка ирелевантни към това основание са трите приложени решения на районни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, тъй като те не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – изрично изброени актовете обективиращи такава практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г.Страната е приложила и решение на ВКС, което обаче не е свързано нито с конкретен правен въпрос решен противоречиво в сравняваните актове, а само по себе си съдържа мотиви по различен иск и е постановено при различна фактическа и правна обстановка, поради което не може валидно да обоснове извод за установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Освен това, по въпросите относно доказателствената тежест в хипотеза на валиден запис на заповед, обезпечаващ задължение по установена каузална сделка е налице задължителна практика – решения постановени по чл.290 ГПК/ решение №173 /11г. на ВКС, Іт.о, решение №119/11г. на ВКС, ІІ т.о./ и доколкото изводите на въззивния съд не им противоречат, следва да се приеме, че страната не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст непълно е възпроизвждал касатора /, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, който и по своята същност съставлява оплакване за допуснато нарушение. Както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от нея становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №351 от 26.11.2010г. по гр.д. №575/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: