4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 14.12. 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по т.д. № 53125 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 388 от 31.10.2016 г., постановено по настоящото т.д. № 53125 по описа за 2015 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1405 от 30.06.2015 г., постановено по гр.д. № 703 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на ЗАД [фирма], [населено място], като касаторът е осъден да заплати на Ж. И. С. и на Д. С. С., чрез законния му представител Ж. И. С. разноски в размер на по 5000.00 лв. за всеки, възнаграждение за процесуално представителство по приложените към отговора на касационната жалба два договора за правна защита и съдействие от 12.10.2015 г.
На 10.11.2016 г. с вх. № 144184 е постъпило искане от ЗАД [фирма], [населено място] за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, с наведени доводи за прекомерност на присъденото за всеки от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата Ж. И. С. и Д. С. С. са оспорили искането с доводи, че е недопустимо, тъй като страната, която го заявява не е представила списък по чл.80 ГПК, евентуално – че е неоснователно с оглед сложността на делото и необходимостта от преглеждане на обемна по своя размер съдебна практика относно основателността на заявените от касатора основания.
Настоящият съдебен състав приема, че искането на ЗАД [фирма], [населено място] за намаляване размера на присъдените на ответниците по касационната жалба разноски е процесуално допустимо. Неоснователно е възражението, че липсва активна легитимация да се иска изменение в частта за разноските, тъй като страната не е представила списък по чл.80 ГПК. В мотивите на т.8 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разрешаването на въпроса за правното значение на изискването на чл.80 ГПК страната да представи списък на разноските, за да може да иска изменение на акта на съда по разноските, е посочено, че при втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Следователно изискването за представяне на списък на разноските като предпоставка да се иска изменение на акта на съда, е приложимо когато искането изхожда от страната, която има право на възстановяване на направените разноски съобразно хипотезите на чл.78 ГПК. Когато искането изхожда от страната, която дължи разноските, то може да бъде направено независимо дали същата страна е представила списък по чл.80 ГПК или не е представила.
Неоснователно е и възражението, че искането е несвоевременно заявено, тъй като страната е можела да провери преписката по делото, да се интересува поискано ли е присъждане на разноски, в какъв размер, представени ли са доказателства за тяхното извършване, представен ли е списък на разноските и да извършщи съответните процесуални действия, които да обезпечат правата й при евентуално недопускане на касационно обжалване. Релевантно е дали страната е имала възможност да се запознае с размера на претендираните от насрещната страна разноски, а това може да стане само ако делото е разгледано в открито съдебно заседание. Законът не изисква връчването на препис от този отговора на касационната жалба, а определението по чл.288 ГПК за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, което е сложило край на исковото производство (чл.296, т.3 ГПК) и е решило въпроса по отговорността за разноските (чл.81 ГПК), е постановено в закрито съдебно заседание
По отношение доводите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение: Предмет на касационното производство е било въззивното решение, с което ЗАД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ж. И. С. разликата над сумата 63 000 лв. до сумата 105 000 лв. и на Д. С. С. разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 115 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Следователно предмет на обжалване е произнасянето на съда относно обезщетение в размер на 42 000 лв. за Ж. С. и 45 000 лв. за Д. С..
Договореният от всеки от ответниците адвокатски хонорар от по 5000 лв. и се явява прекомерен с оглед действалите към момента минимални размери на адвокатските възнаграждения.
При отчитане фактическата и правна сложност на делото във връзка с наведените от страните твърдения и правни аргументи, касаещи единствено правното значение на обстоятелството, че пострадалото при ПТП лице не е носило предпазен колан, доводи, за които са наведени в касационната жалба и поставените четири въпроса по чл.280, ал.1 ГПК и с оглед на които са и подадените от процесуалния представител на ответниците отговор, настоящият съдебен състав приема, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 1800.00 лв. за всеки от ответниците по касационната жалба.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 388 от 31.10.2016 г., постановено по настоящото т.д. № 53125 по описа за 2015 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта, с която ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Т.“, пл.“П.“ № 5 е осъдено да заплати на Ж. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. Т. разноски за касационното производство в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева и на Д. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител Ж. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. Т. разноски за касационното производство в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като намалява на основание чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение от 5000.00 лева, на 1800.00 лева за Ж. И. С. и от 5000.00 лева на 1800.00 лева за Д. С. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: