О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 14.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2832 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Д. А. чрез адвокат Д. Д. срещу решение № 1993/12.12.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, десети състав по гр.д. № 3492/2012 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е признато и допуснато изпълнение на територията на РБългария на решение от 25.05.2010 г. по г.д. 2-44/10 на Кировския районен съд, [населено място], Русия. С това решение настоящият касатор В. А. е осъден да заплати на „Б. С. П.” ОАД солидарно с руските дружества [фирма], [фирма] и [фирма] сумата [ЕГН].60 рубли по договор за кредит № 0035-08-01538/21.07.2008 г., сключен между банката и първото дружество, по който В. А. е поръчител съгласно договор № 0035-08-0538/П-2 от 21.07.2008 г. , присъдени са държавна такса и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Открито акционерно дружество „Б. С. П.” ОАД оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск с правно основание чл.119 от Кодекс на международно частно право /КМЧП/. СГС е уважил иска, като е приел, че са налице предпоставките на чл.117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на решението на Кировския районен съд, [населено място], Русия. САС е потвърдил решението на СГС. САС е приел, че е представен заверен от съда, който го е издал препис от решението, чието изпълнение се иска с удостоверение, че решението е влязло в сила, с оглед изискванията на чл.119 ал.2 КМЧП. САС е приел още, че са неоснователни възраженията на настоящия касатор срещу наличието на предпоставките по чл.117 т.2 предл. последно и чл.117 т.5 КМЧП, предвиждащи изискване в производството пред чуждестранния съд да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните и признаването и допускането да не противоречи на българския обществен ред. САС е изложил съображения във връзка с мотивите в решението, чието допускане и признаване се иска по направените пред този съд възражения от настоящия касатор във връзка с подписване на допълнително споразумение към договора за поръчителство и допуснатите доказателства /почеркови експертизи/ във връзка с тези възражения. При така направената констатация за допуснати доказателства по искане на настоящия касатор от чуждестранния съд и обсъждането им в решението, САС е посочил, че не може да обсъжда правилността на това решение на чуждестранния съд в настоящото производство, посочил е, че изложените доводи по обсъждане на доказателствата от чуждестранния съд не установяват наличие на противоречие с обществения ред в страната, а касаят изхода на спора по същество каквито са и оплакванията на въззивника В. А.. Прието е, че липсва и нарушение на принципа на равенство и състезателност, доколкото от мотивите на чуждестранното решение е видно, че са допуснати искани от ответника и настоящ касатор доказателства, които са обсъдени при изложени съображения за тяхното кредитиране или не. С оглед на това, САС е приел, че ответникът и настоящ касатор е осъществил процесуална защита пред решаващия чуждестранен съд, който му е предоставил възможност да сочи доказателства и да се ползва от тях, обсъдил ги е в своето решение по същество, а правилността на изводите на чуждестранния съд във връзка с предявените искове не може да бъде обсъждана в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.121 КМЦП. САС е посочил още, че не са представени и доказателства за наличие на погасяване на задължението след влизане в сила на чуждестранното решение, поради което не е налице и хипотезата на чл.121 ал.2 КМЧП.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Следва ли компетентният съд по иск за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение да разглежда мотивите на чуждестранното решение и в каква степен на подробност /каква дълбочина/, за да изпълни задължението си за служебна проверка за наличието на условията по чл.117 т.2 и т.5 КМЧП? Какви следва да са критериите, чрез които да се определят границите на съдебната проверка от страна на националния съд, предвид фундаменталното му задължение да гарантира конституционния ред в страната чрез правилната преценка за наличие на условията по чл.117 т.2 и т.5 КМЧП?
2. Дали е налице нарушение на принципа на равенство и състезателност в процеса, съответно противоречие с българския обществен ред, когато се констатира необсъждане от страна на решаващия чуждестранен съд на допуснати и приети доказателства, доводи и възражения на една от страните?
За разрешението на тези въпроси, касаторът твърди противоречие с практика на ВКС, че произнасянето по прилагането на чл.121 ал.1 и чл.120 ал.1 вр. чл.117 т.5 КМЧП ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, за да е наясно съдът с пределите на проверката на чуждестранното решение.
Така поставените въпроси в т. .1 са във връзка със спора и са обхванати от мотивите на САС в обжалваното решение. Разпоредбите на КЧМП и конкретно чл.117 са ясни и конкретни, а границите на извършваната от българския съд проверка на чуждестранното решение, чието допускане и изпълнение се иска са точно посочени в разпоредбата на чл.121 ал.1 КМЧП – съдът не навлиза в разглеждането на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Проверката обхваща липсата или наличието на условията по чл.117 КМЧП, като тази проверка е служебна – чл.120 КМЧП, но при границите поставени в чл.121 КМЧП. При тази разпоредба на чл.121 ал.1 КМЧП поставените въпроси от касатора в т. .1 изискват тълкуване с влагане на съдържание, което не е включено в обхвата на проверката, която следва да извърши съдът в производството по екзекватура. В настоящия случай САС е обсъждал мотивите на решаващия съд не по съществото на спора, а дотолкова, доколкото да установи наличието на дадена възможност на страните да осъществят своите права в процеса, с оглед на което е преценено наличието на условия по чл.117 т.2 и т.5 КМЧП.
Формулираният въпрос в т. 2 е неотносим към изхода на спора – не е констатирано от САС необсъждане от страна на решаващия чуждестранен съд на допуснати и приети доказателства, доводи и възражения на една от страните, напротив констатирано е такова обсъждане, както се посочи по-горе. Не е налице и допълнителен критерий за селекция – противоречие с приложено решение на ВКС № 422/18.07.1997 г. по гр.д. № 250/1997 г. Решението е постановено преди влизане в сила на КМЧП, както и самият касатор сочи в изложението си. Вярно е, че и преди влизане в сила на КМЧП стои въпросът за съотношението между забраната за навлизане в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд и обхвата на проверката, която е необходимо да бъде направена за целите на преценката „дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Р България или на добрите нрави” – чл.306 ал.1 ГПК /отм./, но в приложеното решение на ВКС е посочено, че липсва обсъждане от решаващия съд на доводите и възраженията на страната, независимо от дадената й възможност да представи доказателства, какъвто не е настоящият случай – на ответника и настоящ касатор е дадена възможност да ангажира доказателства, да изложи своите доводи и възражения във връзка с тях и има обсъждане от решаващия съд на тези доводи и доказателства, както и защо са кредитирани или не. Именно в този смисъл САС е преценил, че не е нарушен принципът на състезателност и равенство, който се включва в съдържанието на понятието обществен ред. Ето защо няма противоречие с приложеното решение на ВКС и не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /приложеното решение на ВКС е по ГПК /отм./. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото изложените съображения от касатора мотивират само желание за преразглеждане спора по същество, което не обуславя някоя от тези хипотези /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1993/12.12.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, десети състав по гр.д. № 3492/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.