О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
гр. София, 16.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3357 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 77 от 28.04.2017г. по гр.д. № 93/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1653 от 15.12.2016г. на по гр.д. № 164/2016г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от О. И. А. против А. А. Ч. иск по чл. 23 СК за разликата над 130 000/254 254 ид.ч. до пълния обем на правото на собственост върху придобитите по време на брака: 1/ апартамент в [населено място] на [улица], ет.6, застроен на 169,91 кв.м.; 2/ 1/2 ид.ч. от гараж № 1, в същата сграда, застроен на 82,51 кв.м. с право на ползване на паркомясто № 3 и прилежащ към него склад; 3/ 17,974% ид.ч. от поземления имот с идентификатор 56784.506.1156.
Касационната жалба е подадена от ищеца О. И. А. чрез пълномощника адв. Т.. Поддържа се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материални, процесуални норми и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са изведени правните въпроси: 1/ нарушен ли е принципът на служебното начало когато въззивният съд не мотивира отказа си да допусне свидетел, когото първоинстанционния съд необосновано е отказал да разпита; 2/ съставлява ли съществeно нарушение на процесуалните правила неизпълнението на задължението на въззивния съд за мотивира определението си за недопускане на своевременно поискан свидетел съгласно чл. 267 ГПК; 3/ при постановяване на решението си съдът длъжен ли е да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанциониня съд по реда на чл. 272 ГПК; 4/ може ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите да се счита оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на едниния съпруг за дарение на парични средства. Спрямо всички въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с приложена практика на ВКС.
Ответницата А. А. Ч. оспорва касационната жалба на ищеца и е предявила насрещна касационна жалба срещу уважената част на иска по чл. 23 СК. Счита, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и при неправилно приложение на чл. 22, ал.1 и чл. 23, ал.1 СК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя правните въпроси: 1/ необходимо ли е въззивният съд да излага свои мотиви когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК; 2/ липсата на мотиви по наведените в жалбата оплаквания представлява ли процесуално нарушение; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени съответно в срока по чл. 283 и чл.287, ал.2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по иск за установяване на пълна трансформация при закупуване на недвижими имоти /апартамент и гараж/ по време на брака, поради придобиването им със средства, които са притежание на ищеца О. А. отпреди брака. Бракът между страните е сключен на 06.05.2012г. и е прекратен на 20.01.2015г. Спорните имоти са придобити с нотариален акт за покупко-продажба на 10.10.2012г. на името на ищеца за сумата 130 000 лв. Установено е, че на посочената дата от депозитната към разплащателната сметка на ищеца в банката е прехвърлена сумата 105 000лв., набрана от вноски на каса и от трудово възнаграждение, като с тази сума е извършено плащане в полза на продавача на имота. Установено е от показанията на свидетеля Б., че през септември 2012г. е върнал на ищеца сумата 30 000лв., която му била предоставена от ищеца отпреди брака с цел закупуване на недвижим имот; с тази сума е извършено авансово плащане в полза на продавача на 10.09.2012г. в размер на 25 000лв.
Приетата счетоводна експертиза, след проследяване движението по депозитната и разплащателната сметка на ищеца, сочи, че сумите, с които е платен процесния имот, представляват спестявания от трудови възнаграждения, натрупани в периода от 2011г. до сключване на брака през май 2012г.
От страна на ответницата са наведени възражения, че е налице съвместен принос при придобиването, както и че заплатената действителна цена на имота е 130 000 евро, а не 130 000лв., както е посочено в нотариалния акт. Първоинстанционният съд е допуснал свидетели на ответницата за установяване на това обстоятелство; същевременно е оставил без уважение искането на ищеца за разпит на свидетел за реалната продажна цена и за съответствието й с отразената в нотариалния акт. Изтъкнал е, че ищецът е страна по сделката и за него е в сила забраната на чл. 165, ал.1, т.5 ГПК, докато за ответницата, това ограничение не е приложимо /виж определение от съдебно заседание на 18.10.2016г./. Пред въззивния съд ищецът отново е поискал ангажиране на гласни доказателства в лицето на представляващия дружеството-продавач на имота, като е изтъкнал, че съдът е приел цената за симулативна само въз основа на показанията на свидетелите на другата страна, а тези свидетели са заинтересовани. Последвал е отказ на въззивния съд, мотивиран с преклузията по чл. 266 ГПК, тъй като свидетели на ищеца са били допуснати.
При решаване на спора въззивният съд се е позовал на показанията на майката на ответницата, на нейния дядо и на брокера на недвижими имоти К., въз основа на които е приел, че цената на придобития имот не е 130000лв., а 130 000 евро, които се равняват на 254 254 лв. На следващо място съдът е счел, че ответницата има принос за закупуване на имотите, който се изразява в грижи за детето и домакинството; разполагаеми доходи от стипендии, заплати, помощи и обезщетения; същевременно е намерил за неустановено по какъв начин са изразходвани дарените от дядо й по повод раждането на детето 50 000лв.
При тези обстоятелства решаващият съд е намерил, че ищецът е доказал влагането на 130 000лв. лични средства при покупката на имотите, а искът е неоснователен за разликата до приетата пълна продажна цена от 254 254 лв. По отношение на тази разлика не е опровергана презумпцията на чл. 21, ал.1 СК, че придобитите по време на брака вещи в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи; за нея не е доказано влагането на лични средства, така че важи предположението за съвместен принос по чл. 21, ал.3 СК. Накрая съдът е намерил оплакванията и във двете въззивни жалби за неоснователни и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По касационната жалба на ищеца О. А..
Четирите формулирани правни въпроса, обобщени, са свързани със задължението на въззивния съд да мотивира отказа си да допусне на ищеца гласни доказателства за установяване действителната продажна цена на имотите и с последвалото отхвърляне на иска поради възприемането на показанията на свидетелите на ответницата, които са роднини, а и впечатленията им са опосредствани. Въпросите са определящи за изхода на спора в обжалваната част на решението. В практиката на Върховния касационен съд по въпроса за предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал. 3 ГПК се приема, че доказателствата трябва да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. Това нарушение на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства, или във възприемане на поисканото доказателство като неотносимо за спора. В този смисъл са Решение № 7 от 27.01.2015г. по гр.д. № 2427/2014г. на ІV г.о., решение №72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о., решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. І т.о. В случая въззивният съд формално е посочил, че искането за разпит на свидетел за действителната продажна цена е преклудирано, без да вземе предвид, че е налице отказ на първоинстанционния съд да събере гласни доказателства за това обстоятелство и без да прецени законосъобразността на този отказ. Предвид посочената практика, то е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При това положение следва да се постави за разглеждане и насрещната касационна жалба на А. Ч..
В нея са повдигнати също процесуални въпроси, свързани със задълженията на съда при преценката на доказателствата и излагането на мотиви по оплакванията във въззивната жалба. Въпросите са обосновани с доводите в касационната жалба, поддържани и във въззивната, за неправилност на извода, че заплатените 130 000лв. са лични средства на ищеца, тъй като част от тях са с произход трудово възнаграждение, а последното е лична собственост, но до момента на влагането му за придобиване на имущество. В случая мотиви относно личния характер на трудовото възнаграждение и на придобитите с него вещи са развити от първоинстанционния съд, а въззивният е извършил общо препращане по чл. 272 ГПК, без да изложи никакви свои съображения по този въпрос и без да обсъди наведените в жалбата конкретни оплаквания в тази насока. Поради това налице е отклонение от съдебната практика, която задължава въззивния съд, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция, да обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, включително да отговори на доводите и възраженията, развити в жалбата – Решение № 120 от 04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г. на ІV г.о. Следователно налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по тази жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 28.04.2017г. по гр.д. № 93/2017г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на О. И. А. и по насрещната касационна жалба на А. А. Ч..
УКАЗВА на жалбоподателя О. И. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 493 лв., а на жалбоподателката А. А. Ч. в същия срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 515 лв.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.