О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2550 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 7315/26.ІV.2017 г. на Н. Т. Д. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 567 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 13.ІІІ.2017 г., постановено по гр. д. № 5159/2016 г., с което, като неоснователен, е бил отхвърлен осъдителен иск на настоящата касаторка срещу ответното застрахователно дружество [фирма]-София с правно основание по чл. 208 КЗ /отм./ за присъждане на застрахователно обезщетение за понесени имуществени вреди от осъществена кражба на собствения му автомобил „М.-Б.”, модел ML-350 за разликата над присъденото такова от 25 000 лв. по риска „Каско”, вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие /20.V.2014 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката Н. Т. Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с осъдителния иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, от настоящата инстанция, с който претенцията да бъде уважена посредством допълнително присъждане на още 25 000 лв. „ведно със законните последици” или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС „с оглед установяване на всички относими факти”. Инвокиран е довод доколко въззивната инстанция е процедирала законосъобразно, намалявайки наполовина присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение, но „без за това да е наведено възражение в срока по чл. 131 ГПК”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й Н. Т. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановките на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., така и в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-рото отделение на неговата търговска колегия (Р. № 22/12.ІХ.2013 г. по т. д. № 69/2011 г.; Р. № 86/18.VІІ.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г., както и Р. № 211/6.ХІІ.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г.), по следните два правни въпроса /процесуално- и материалноправен/:
1./ „Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата?”;
2./ „Относно начина на определяне на степента, с която подлежи на намаляване застрахователното обезщетение на основание чл. 207, ал. 1 – във вр. чл. 207, ал. 2, изр. 2-ро КЗ /отм./, в хипотезата на оставено в откраднатото МПС свидетелство за регистрация част ІІ (т. нар. „малък талон”) – чрез правна преценка по същество или чрез доказателствен способ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество [фирма]-София, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Н. Т. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите, изложени към тази точка от тълкувателното решение, че този релевантен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай, за да отмени първоинстанционното решение и да намали наполовина присъденото на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение, въззивната инстанция е приела, че не може да бъде споделен решаващия извод на първостепенния съд, че неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ-ра от свидетелството за регистрация на откраднатия автомобил не е от естество да способства за настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на кражба с оглед управляването му от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ. При съобразяване както на относимата към конкретната хипотеза съдебна практика, така и на изразените от застрахователните компании становища /”позиции”/, че обичайно намаляването на дължимото застрахователно обезщетение по реда на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ варира между 30% и 50%, докато самото фиксиране на негова конкретна величина не зависи от техническите характеристики на процесния автомобил или от други данни, изискващи специални знания на вещи лица, САС е приел, че това намаление следва да е наполовина от присъденото от СГС обезщетение.
При тези данни по делото и след съпоставяне на релевираните от касаторката Н. Т. Д. два правни въпроса /процесуално- и материалноправен/ в изложението й към жалбата на плоскостта на проведеното в горецитираното тълкувателно решение разграничение, в случая по необходимост се налага извод, че първият от тях се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение /нарушаване на диспозитивното начало в процеса/, докато вторият е с изцяло хипотетичен характер, т.е. и двата не са обективно годни да обосноват приложно поле на касационния контрол.
В заключение, видно от отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК (с вх. № 9766/27.І.2015 г. по описа на СГС) е, че застрахователят е възразил както по отношение липсата на застрахователен интерес – като базисно изискване за валидността на процесния застрахователен договор по доброволната застраховка „Каско на МПС”, но така също и по дължимостта на каквото и да било обезщетение при възприетото от него признание на ищцата, че част ІІ от свидетелството за регистрация на процесното МПС се е намирало вътре в салона на автомобила към момента на кражбата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 567 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 13.ІІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 5159/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2