3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 194
София, 19.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 167 /2012 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК и се развива едностранно, съгласно чл.396, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. В. К., със съдебен адрес [населено място] срещу определение на Пловдивския апелативен съд, което при отсъствие на конкретизацията му в подадената частна жалба вх.№ 686/ 01.02.2012 год. и предвид въведените оплаквания е с № 1788 от 21.12. 2011 год., по т.д.№ 235/2010 год. и с него е оставена без уважение молбата на настоящата частна жалбоподателка, основана на чл.389 ГПК- за допускане обезпечение на предявения от последната в личното и качество на физическо лице срещу К. В. Б. активно субективно съединен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 17 614 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане, като дадена на отпаднало основание, чрез спиране изпълнението на изп.д.№ 2 225/2006 год. на СИС при ПРС.
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл. 389 и сл. ГПК, поради което се иска отмяната му.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, предвид датата, на която определението на Пловдивския апелативен съд е било редовно съобщено на настоящия частен жалбоподател чрез пълномощника му- адв. Б.М. и е процесуално допустима, тъй като обжалваното определение, с което е отказано обезпечение на иска е постановено за първи път от въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно процесуалното правило на чл.391, ал.1 и сл. ГПК кумулативните условия, при които съдът може да допусне обезпечаване на предявения иск във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, включват не само неговата допустимост и вероятна основателност, но и доказана от молителя, предвид събраните по делото доказателства, обезпечителна нужда.
Последната произтича от целта на обезпечението, а именно- да осуети опасността от настъпване промени в спорното право, вкл. и чрез отнемане възможността на ответника да предприеме такива през времетраенето на процеса.
Затова в конкретния случай, правилно предвид постановения от първоинстанционния Пловдивски окръжен съд краен правен резултат по делото по предявения от Е. В. К., в личното и качество на физическо лице, осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, обективиран в решение № 422 от 21. 10. 2009 год., по т.д.№ 1034/2008 год. и твърдението на ищцата, че извършеното на отпаднало основание плащане, обусловило искането и за връщане на даденото, е осъществено от втория ищец – [фирма], чийто управител и едноличен собственик на капитала е същата, въззивната инстанция пред която искането е надлежно заявено за първи път е счела, че предпоставките на чл.391 ГПК отсъстват, поради липсата на установен от молителя с годни доказателствени средства правен интерес от обезпечаване на тази искова претенция до приключване на спора с влязло в сила решение.
Обстоятелството, че по делото въобще отсъстват доказателства за предмета и страните на изпълнително дело № 2225/2006 год. на СИС при ПРС, чието спиране, като обезпечителна мярка, се иска, е достатъчно, както обосновано е счел и въззивният съд, за да бъде изключена твърдяната в молбата идентичност, гарантираща чрез потенциално съществуваща възможност за прихващане удовлетворяването на молителя К. при евентуално благоприятен за нея правен резултат от разглеждания понастоящем правен спор.
Доколкото от приложеното, с молбата за обезпечаване на иска, депозирана пред ВКС по т.д.№ 1019/2010 год. на І-во т.о./ л.64/, влязло в сила решение на ПОС № 1432/29.07.2009 год., по гр. д. № 1848/2006 год., с което е отхвърлен предявения от Е. В. К. срещу К. В. Б. отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК/отм./ за недължимост на сумата 25 000 щ.д., за която е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” ГПК/ отм./ от 15.12.2003 год., по гр.д.№ 9885/2003 год. на СРС, също депозиран в препис, не следва категоричен извод, че именно процесното вземане е предмет на предприетото изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, чието спиране се иска, то тези писмени доказателства също не установяват твърдяната обезпечителна нужда.
Отделен в тази вр. остава и въпросът дали при евентуално бъдещо решение на висящия пред Пловдивския апелативен съд правен спор в полза на настоящия частен жалбоподател, удовлетворяването му може да се гарантира чрез спиране предприетото срещу последния принудително изпълнение за вземане, предмет на друго дело, която несигурност, обусловена от законовите предпоставки за извършване на евентуално успешно прихващане, сама по себе си е обстоятелство, изключващо основателността на твърдяния правния интерес от исканото обезпечение, който винаги е конкретен, а не хипотетичен.
Водим от тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивския апелативен съд определение № 1788/21.12.2011 год., постановено по т.д.№ 235/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: