4
Гр. д. № 947/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 194
София, 02.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 947/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. П. Д., Д. Й. Д. и Г. Й. Д., всички от[населено място] срещу решение от 22.03.2010 г. по гр. д. № 2399/2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4273/2007 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу О. служба по земеделие[населено място] иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 2 дка в м. „Ваялар” в землището на[населено място].
Поддържа се довод за незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК с довод, че разрешеният въпрос: подлежи ли имота на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, когато правото на собственост е установено с нот. акт, се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация общинска служба земеделие и гори не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., отрицателна предпоставка по чл. 280 ал. 2 ГПК в отменената й редакция, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу ОСЗ[населено място], иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на лозе с площ от 6.7 дка, съставляващо имот пл. № 1308, в кв. В., в землището на[населено място], индивидуализиран и със съседи: П. М., К. П., И. З., А. Б., Д. Б., Г. Б. и Т. Б.. Установили са, че са наследници на Д. Й. Х., който е бил придобил правото на собственост върху имота – лозе с площ от около 2 дка на основание договор за покупко-продажба, за който е съставен н. а. № 108, т. І, по н. д. № 122/1932 г. Имотът е индивидуализиран със съседи към 1932 г.: път, М. П., Г. Т., А. Т., Балаш Т. и Т. Д.. Този акт е представен в последното проведено съдебно заседание и повереникът на касаторите е заявил, че не поддържа иска за разликата над 2.000 кв. м. до предявените с исковата молба 6.700 дка.
С приета техническа експертиза е установено, че по кадастрален план от 1937 г. имотът, претендиран първоначално с исковата молба, е бил заснет с пл. № 1308. С укази № 1680 и 1681 и двата от 02.06.1937 г. за улична и дворищна регулация, имотът е включен в регулацията на курортно предградие „Л.” на[населено място] и за него е бил отреден парцел ХІХ-1308, в кв. 184. По кадастралния план от 1956 г. имотът е бил заснет с пл. № 13365 и записан в разписния списък на Т. Г. и В. М.. По кадастралния план от 1977 г. са отразени обособени от този имот по-малки имоти съответно с №№ 622-А, 6211 610, 618 и 619.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че имотът към 1958 г., когато се твърди че е отнет и включен в кооперативното стопанство, не е имал статут на земеделска земя, а на урегулиран имот, поради което не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. С това е обосновал извод за неоснователност на иска.
С въззивното решение този извод е възприет изцяло от второинстанционния съд. Съображенията за неоснователност на иска са допълнени са и с това, че по делото не е установено след като през 1937 г. имотът е бил урбанизиран чрез включването му в селищната система на[населено място], в периода след тази година до 1958 г. да е бил изключен от строителните граници на населеното място и включен в блок на ТКЗС.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос от решаващо значение за изхода на спора, когато ищецът по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ установи легитимацията на праводателя му като собственик на имота с нот. акт, то следва ли да се уважи този иска.
Този въпрос не е решаващият за изхода на спора. Разрешеният от съда въпрос, обосновал крайния извод за неоснователност на иска, е за това, когато на земеделски имот е бил променен статута в селищен, чрез включването му в селищно образувание, в случая „Св. Н.”, в землището на[населено място] и този статут е запазен и до 1958 г., когато се извършва окончателното обобществяване на земята, подлежи ли такъв имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Когато касаторът не е формулиран разрешен от съда въпрос, който е от значение за формиране на крайния извод за основателност или неоснователност на иска, то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на решението. Съдът няма служебно задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обосновали изхода на спора. Съгласно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1 от 09 .02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съдът може да определи правната квалификация на релевираната предпоставка за допускане касационна проверка въз основа на заявените обстоятелства и формулиран въпрос, но не и сам да извежда такъв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2010 г. по гр. д. № 2399/2009 г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: