Определение №194 от 22.3.2011 по търг. дело №833/833 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194

София 22.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 833 /2010 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. от София против решение от 10.06.2010 г. по гр.д. № 339/2010 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС в частта, с която искът на касатора срещу Г. фонд е отхвърлен в частта за заплащане на сумата 13 000 лв. на основание чл.228,ал.1,т.1 във вр. с чл.226,ал.1 КЗ, и е осъден за разноски.
Ответникът по касация Г. фонд-София е подал отговор, че не са налице поддържаните основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се поддържа, че “трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, което ще доведе до по-точно прилагане на принципа на справедливостта и от там на чл.52 ЗЗД, което ще доведе и до развитие на правото”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не е представено /или цитирано/ нито едно влязло в сила съдебно решение.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По този въпрос има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението. Дори въззивният съд е констатирал, че не се установява наличието на всички сочени в исковата молба телесни увреждания-напр. мозъчно сътресение.
Следва да се прави разграничение между: 1. Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е изяснено в ТР 1/2009 г. ОСГТК и които са предмет на производството по чл.288 ГПК, от една страна и от друга страна: 2. Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК, защото основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.8 ГПК, съобразно Наредба 1/2004 за мин.размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение от 10.06.2010 г. по гр.д. № 339/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Осъжда Н. П. от София да заплати на Г. фонд-София сумата 710 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top