7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
[населено място] , 22.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2649/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците по делото С. М. Ч. и Ш. Н. Ш. против решение №1640/29.06.2018г. по в.гр.д.№3832/17г. на Софийски апелативен съд,с което след отмяна на решение №795/07.02.2017г. по гр.д.№15431/13г. на СГС в частта,с която предявените от ищците искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ са уважени до размер на сумите от по 24 000 лв. исковете са отхвърлени и е потвърдено решението в останалата му част,с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 150 000 лв. /частично от 250 000 лв./ и 130 000 лв. /частично от 220 000 лв./, съответно, като неоснователни.
В касационната си жалба ищците излагат доводи за неправилност,поради процесуални нарушения и неправилно приложение на нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на изводите на апелативния съд. Претендира се след отмяна на въззивното решение исковете да бъдат уважени до размер на 120 000 лв. за С. Ч. и 100 000 лв. за Ш. Ш..
В отговор на касационната жалба „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД счита,че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационен контрол,а по –същество – излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за безспорно,че ищците са съпруга и син на Н. Ч., починал на 28.08.2012г. в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, нанесена му на 26.08.2012г. при пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на автомобил „Рено Лагуна“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.За установена по данни от свидетелските показания и заключенията на вещите лица, съдът е приел следната фактическа обстановка по настъпването на ПТП : преди Т-образно кръстовище пред л.а. „Рено Лагуна“ се е движил друг автомобил, управляван от една от разпитаните по делото свидетелка- очевидец, който е изпреварил движещ се нестабилно и зигзагообразно в десния край на дясната лента от пътното платно мотопед, управляван от пострадалия Ч.; водачът на л.а. „Рено Лагуна“ също е предприел изпреварване,отклонявайки се наляво и частично навлизайки в средната пътна лента, в който момент мотопедистът внезапно предприел маневра завиване наляво към съществуваща отбивка ,преминавайки пред предната част на лекия автомобил и пресичайки двойната непрекъсната линия,разделяща двете ленти; водачът на автомобила реагирал, предприемайки действия по отклоняването му надясно и спирайки,при което мотопедът бил ударен косо в задната му лява част с предната лява част на автомобила, същият , заедно с мотопедиста, след завъртане наляво, бил отхвърлен напред и наляво.При изследване противоправността на поведението на водача на лекия автомобил съдът се е позовал на заключенията на вещите лица, според които водачът е управлявал същия с малко над допустимата скорост. Това му поведение съдът е счел,че е в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП, но с оглед констатацията на вещите лица,че дори да би се движил с разрешената такава от 60 км/ч, при установения механизъм на настъпване на ПТП, ударът би бил непредотвратим, съдът е заключил,че не е налице причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда.Не е прието като обуславящо конкретния вредоносен резултат и друго допуснато нарушение – преминаване с левите колела на автомобила на двойната непрекъсната линия, аргументирайки се с това,че това нарушение на правилата за движение би имало отношение към отговорността на водача само в случай на настъпило ПТП с насрещно движещо се МПС. С оглед становището на вещите лица,че ако автомобилът не се е отклонил наляво,а е продължил да се движи направо след мотопеда, удар не би настъпил, съдът е изложил мотиви и по въпроса дали това поведение има противоправен характер. Приел е,че това отклонение водачът на автомобила е предприел с оглед избягване на съприкосновение с движещия се нестабилно – „на зиг-заг“ мотопед /така, както е сторила и свидетелката – водач на автомобила,движещ се преди л.а. „Рено Лагуна“/. Липсата на установени от ищците данни за съществуваща забрана за изпреварване и ограниченото време за реакция на водача на автомобила от момента,в който мотопедът е завил наляво от крайна дясна лента, са обстоятелства, мотивирали съда да заключи,че вредата не е била предвидима за него, обратното на което да би било основание за ангажиране на отговорността му. От друга страна, съобразявайки липсата на доказателство,установяващо мотопедистът да е подал своевременно сигнал за предприетата от него маневра, както и доказаното по несъмнен начин,че пострадалият е управлявал нерегистриран в КАТ мотопед, без липса на валидно свидетелство за управление на МПС и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,52 промила, отговаряща на средно тежка степен на алкохолно опиянение,при която психо-моторните реакции са забавени и се появяват координационни нарушения, снижен праг на звукови възприятия, неадекватност на преценката за обстановката,скоростта и разстоянията, съдът е заключил,че ПТП е настъпило изцяло поради поведението на пострадалия,който внезапно е променил посоката си на движение, поставяйки водача на движещия се зад него автомобил в невъзможност да предотврати удара. По тези съображения исковете са намерени за неоснователни и подлежащи на отхвърляне изцяло.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите твърдят,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по обуславящи крайния изход на спора въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се формулират като такива следните: 1. Предвид обстоятелството,че непозволеното увреждане е формулирано само в една правна норма, т.е. предвиден е общ състав и за непозволено увреждане е обявено всяко увреждане на друго лице,без законът да поставя допълнителни изисквания към деянието и без деянията да са диференцирани, длъжен ли е съдът да обсъди цялостното доказано поведение на деликвента и да съпостави поведението, от което може да възникне непозволеното увреждане със съответната правна норма? /реш. №101/22.04.2015г. по гр.д.№6111/14г. на трето г.о. на ВКС/; 2. Ако едно деяние е основание за ангажиране на наказателната отговорност следва ли във всички случаи ако е доказано за осъществено и в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, да се приеме,че е основание за реализиране на деликтната отговорност при наличие на останалите елементи на непозволеното увреждане /вина,вреда,противоправност,причинна връзка/; т.е. деяние, което е основание за ангажиране на наказателна отговорност – което доказва вина и противоправност, основание ли е за ангажиране на деликтната отговорност,ако е доказано извършването му? /реш.№101/22.04.2015г. по гр.д.№6111/14г. на трето г.о. на ВКС/; 3. Допустимо ли е стеснително тълкуване от съда на забранителна правна норма,каквато е забраната за пресичане на пътна маркировка М1/М2, устновена с нормата на на чл.63 ал.1 т.1 и т.2 ППЗДвП“ /реш. №61/01.03.2016г. по гр.д.№4578/15г. и реш.№226/12.07.11г. по гр.д.№921/10г. на четвърто г.о. на ВКС/ 4.От кой момент възниква опасността за водач на МПС – наличието на очевидно нестабилно движещ се върху пътното платно участник в движението представлява ли опасност за движението, изискваща вземането на мерки за безопасност,намаляване и евентуално готовност за спиране от страна на водачите? /реш.№71/22.02.1983г. по н.д.№344/83г. на трето н.о. на ВКС/ ; 5.1 Може ли едно деяние да се третира като случайно, ако опасността не е възникнала внезапно,в опасната зона на спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато водачът е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това? 5.2 От кой момент пострадалият мотопедист е станал опасност за движението – от момента,в който водачът е могъл да го види като нестабилно движещ се върху пътното платно,когато пострадалият е бил извън опасната му зона за спиране или от момента на завиване наляво и е попаднал в опасната зона на спиране? /реш. №645/26.11.2007г. по н.д.№365/2007г. на второ н.о. и реш.№359/12.11.2014г. по н.д.№1129/14г. на трето н.о./; 6. От кой момент водачът е длъжен да предприеме мерки за безопасност – началният момент на възникване на опасност покрива ли се с началния момент за предприемане на мерки за безопасност? /реш. №818/19.08.1980г. по н.о.722/80г. на трето н.о./; 7.1 Неправомерното поведение на пострадалия освобождава ли водача на МПС да вземе своевременни мерки за безопасност и изключва ли отговорността на водач, който не е взел такива мерки и е допуснал от своя страна нарушения в причинна връзка с настъпилото ПТП? 7.2 Отговорността при настъпване на произшествие зависи ли от това кой от участниците в движението или повечето от тях са нарушили правилата за движение? 7.3 Възниква ли отговорност за всеки един, който има участие в транспортното произшествие и има принос за настъпване на вредите? /реш.№287/01.07.1986г. по н.д.№241/86г. на трето н.о./; 8. Налице ли са основания за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане при неспазване на общата разпоредба на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП,съдържаща безусловно установено правило за поведение, задължително за спазване от всеки водач и неизпълнението води до ангажиране на наказателната отговорност и съответно в още по-голяма степен деликтната отговорност или за отговорност за вреди от ПТП винаги се изисква доказано нарушение на специален законов текст,като общият не е достатъчен?
Едновременно по отношение на въпросите се твърди и наличие на основания за приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи се и хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение,релевирана с доводи за неговата необоснованост.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Нито един от формулираните в изложението въпроси не обуславя приложимост на общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК. В по-голямата си част въпросите, освен че не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция – 4, 5.2 /който е освен това и от фактологичен характер/, 6, 7.2, 8, представляват и собствена погрешна интерпретация на мотивите на съда. Първият въпрос внушава бездействие на съда при постановяването на решението,изразяващо се в необсъждане на фактите,относими към установяването на поведението на деликвента, какъвто според страната е водачът на автомобила, а такова процесуално поведение на съда обективно не се установява. По делото съдът, противно на твърдението, съдържащо се във втория въпрос, не е приел поведението на водача на автомобила като осъществяващо наказуемо деяние, като е отрекъл да е налице както вина, така и причинна връзка между него и настъпилото увреждане.Не е налице твърдяното във въпрос трети извършено от съда стеснително тълкуване на нормата на чл.63 ал.1 т.1 и т.2 ППЗДвП, забраняваща пресичането и застъпването на двойната непрекъсната линия, но дори да бъде приет за релевантен , този въпрос не се свързва от касаторите с релевантна съдебна практика, даваща друго разрешение – сочените в изложението две решения на четвърто г.о. са постановени при допуснато обжалване по коренно различни казуси и правни въпроси. Не кореспондира възприетата от съда като фактическа обстановка с твърденията на касаторите, съдържащи се във въпроси 5.1 и 7.1, че опасността не е възникнала внезапно /прието е, че с предприемането от мотопедиста на завой наляво от крайна дясна лента , непосредствено преди движещия се вляво автомобил, при което каквато и да е била скоростта на последния, ударът би бил непредотвратим/ или, че водачът не е взел мерки за безопасност и е допуснал от своя страна нарушения,които са в причинна връзка с настъпилото ПТП /напротив – това е отречено от съда/. Въпрос 7.3 е зададен хипотетично , а отговорът му зависи от обстоятелствата,установени със съответните доказателствени средства във всеки отделен казус.
Липсата на формулиран обуславящ правен въпрос е достатъчно основание за отказ да бъде допуснат касационният контрол по чл.280 ал.1 ГПК,без да е обвързан съставът от задължението да извършва преценка за наличие на сочените от касаторите допълнителни предпоставки в хипотезите на т.1 и т.3 от същия член и алинея.
В касационната жалба и в приложеното към нея изложение касаторите поддържат твърдение за очевидна неправилност на решението на въззивния съд,което следва да се квалифицира като сочена предпоставка за допустимост, според нормата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Това допълнително основание за извършване на селекцията също не може да бъде приложено, доколкото то се обосновава единствено с общо оплакване за неправилност в хипотезата на необоснованост на въззивното решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка е присъща само за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде обоснован само при положение,че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението – например, когато е видно,че въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В останалите случаи оплакванията за неправилност биха обусловили наличие на основания по чл.281 ГПК за провеждането на касацията, разглеждането на които не е предмет на настоящото производство.
Изложеното налага да бъде постановен отказ касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество.
Предвид този изход, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1640/29.06.2018г., постановено по в.гр.д.№3832/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. М. Ч. с ЕГН [ЕГН] и Ш. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място] [улица] да заплатят на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД София, ул. „Г.Бенковски“№3 сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.