О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 194
София 24.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 1863/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 239 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 6134/2014г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд ІІ-Б въззивен състав от 12.11.2013г. по гр.д.№ 8018/2013г. по иска с правно основание чл.222 ал.3 КТ.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответникът А. Л. А. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна поради неотносимост на изложените в нея доводи към допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното.
Подадената касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение на Софийския градски съд ІІ-Б въззивен състав от 12.11.2013г. по гр.д.№ 8018/2013г. по иска с правно основание чл.222 ал.3 КТ е приета за недопустима от състава на Върховния касационен съд , трето гражданско отделение на основание чл.280 ал.2 ГПК по съображение, че цената на този иск е 4408лв.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по искове с цена до 5000лв. Тези дела подлежат на двуинстанционно разглеждане и въззивните решения по тях влизат в сила на основание чл. 296 ал.1 т.1 ГПК. Разглежданият случай е именно такъв и правилно касационната инстанция е приела, че подадената касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение по обективно съединения иск с правно основание чл.222 ал.3 ГПК е процесуално недопустима като подадена срещу влязъл в сила съдебен акт.
Доводите на частния жалбоподател за недопустимост на въззивното решение се основават на погрешната теза, че касационният съд във всички случаи е длъжен да допусне касационно обжалване при съмнение за недопустимост на решението. Ограничението на чл. 280 ал.2 ГПК не се свързва с порока на решението, а с цената на иска, следователно няма основание да се приеме, че преценката на съда за допустимостта на касационната жалба следва да се основава освен на цената на предявения иск, и на поддържаните от касатора пороци на съдебния акт. Разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, че касационният съд следи служебно за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт се отнасят за допустимите жалби, защото тази проверка се извършва в производството по чл.288 ГПК, а то се развива само при валидно сезиране на касационната инстанция.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 239 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 6134/2014г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд ІІ-Б въззивен състав от 12.11.2013г. по гр.д.№ 8018/2013г. по иска с правно основание чл.222 ал.3 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: