4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1390/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№122895/23.11.2012 г., подадена от адвокат Г. И. – процесуален представител на ищеца Д. Ц. И. от [населено място], против въззивно определение от 25.10.2012 год. по ч.гр.д. № 12958/2012 год. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено разпореждане от 26.4.2012 г. по гр.д.№39520/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 65 състав, с което е върната подадената от Д. Ц. И. от [населено място] въззивна жалба срещу решение №ІІ-65-283/22.11.2011 г. по посоченото дело.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че уведомяването на ищеца за първоинстанционното решение е направено чрез адвокат Ж. Ч./ на 04.01.2012 г./ – негов пълномощник, на адреса му в [населено място]. Прието е също така, че посоченият адрес на адвоката е в [населено място], а не в [населено място], както твърди частния жалбоподател, и че адвокатът се е разписал за получаване на съобщението и на преписа от съдебното решение именно в качеството му на пълномощник. Посочено е, че призовкарят от Разградския районен съд Г. П. И. също е удостоверил връчването на книжата като е положил подпис върху съобщението, а деловодителят А. В. е изготвила съобщението и макар, че не го е подписала е поставила печат на съда, поради което е удостоверила редовността на изявлението в съдебния документ. С оглед изложеното съдът е стигнал до извод, че подадената на 25.4.2012 г. въззивна жалба е извън срока по чл.259, ал.1 ГПК, тъй като същият е изтекъл на 18.01.2012 г.
Относно постъпилата по делото въззивна жалба от И. Я., депозирана на 23.01.2012 г., Градският съд е приел, че за нея ищецът е уведомен отново чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. на 07.02.2012 г., като му е указано, че в срока за отговор може да подаде насрещна въззивна жалба, а подадената на 256.4.2012 г. въззивна жалба от ищеца няма характер на такава, но дори и да е такава, тя отново се явява просрочена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение и сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните ?. Този въпрос е обоснован с разпоредбата на чл.12 ГПК. По него се сочи практика в твърдяния смисъл – решение №34/22.02.2012 г. по гр.д.№652/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №392/10.01.2012 г. по гр.д.№891/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Твърди се, че в процесния случай въззивният съд не е съобразил всички доказателства по делото и всички доводи на жалбоподателя – посоченият в исковата молба адрес на ищеца в [населено място], не е обсъдено твърдението за необоснованост на разпореждането на първоинстанционния съд и за липсата на мотиви за доказателствата, въз основа на които СРС е достигнал до решаващите си изводи за просрочие на въззивната жалба. Твърди се също така, че не са обсъдени доводите, че съобщението не е изготвено и връчено по предвидената форма и ред с оглед разпоредбата на чл.179 ГПК, и че обсъжданото съобщение не доказва връчване именно на процесното първоинстанционно решение, тъй като в същото е написано решение в идентификационен номер, различен от този на решението по делото. Сочи се, че не са обсъдени доводите на частния жалбоподател, че въззивната жалба на И. Я. не е била съобщена надлежно като по този начин той е бил лишен да се присъедини към нея.;
2. Следва ли да се приеме за редовно уведомяването, в случай, че единствените изводи за това се позовават на съобщение, което не е било изготвено по надлежния ред и форма, и по смисъла на чл.179 ГПК не следва да се кредитира от съда ? Твърди се, че по този въпрос няма формирана съдебна практика, поради което е необходимо допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
3. Като трети въпрос се поставя този по приложението на чл.38 ГПК и задължението на съда да уведоми страната на посочения от нея адрес. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие със съдебната практика – определение №909/16.10.2012 г. по ч.т.д.№601/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответниците в настоящото производство И. Т. Я. и Р. К. Я. не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок.
По поставените от частния касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси съдът намира за установено следното:
По първия въпрос, а именно “Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните ?”, съдът намира, че същият е относим към спора, но по него не са дадени отговори в противоречие с установената трайна съдебна практика, включително и посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. До този извод настоящият състав на ВКС, ІV г.о., стига, след като вземе предвид оплакванията на наведени в частната въззивна жалба и изводите от въззивното определение. Последните се основават именно на оплакванията по частната въззивна жалба. Поради това обжалваното определение не следва да бъде допуснато по този въпрос.
По втория поставен въпрос, а именно: “Следва ли да се приеме за редовно уведомяването, в случай, че единствените изводи за това се позовават на съобщение, което не е било изготвено по надлежния ред и форма, и по смисъла на чл.179 ГПК не следва да се кредитира от съда ?”, не е налице формирана съдебна практика, но в случая редът и формата на съобщението за първоинстанционното решение за спазени и съобразени с изискванията на чл.2, т.7 – приложение №7, от Наредба №7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, издадена от министъра на правосъдието. С оглед оплакванията в частната касационна жалба релевантния за спора въпрос е относно оформянето на реквизитите по посочени образец, но такъв въпрос не е зададен. Поради това и по този въпрос въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В. определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по третия въпрос – по приложението на чл.38 ГПК и задължението на съда да уведоми страната на посочения от нея адрес. Процесният случай е неотносим както към поставения въпрос, така и към определение №909/16.10.2012 г. по ч.т.д.№601/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като в исковата молба ищецът е посочил освен адреса си за призоваване, така и процесуалния си пълномощник – адвокат с данни за адвокатската колегия, в която е вписан, като са налице и данни от пълномощното за адреса на адвоката. При тези данни относим за спора въпрос е относно приложението на чл.45 ГПК, като съобразно тази разпоредба връчването чрез представител е приравнено на лично връчване без да е необходимо спазването на някаква поредност. Такъв въпрос обаче частния касационен жалбоподател не е поставил.
Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 25.10.2012 год. по ч.гр.д. № 12958/2012 год. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, по подадена от адв. Г. И. – процесуален представител на ищеца Д. Ц. И. от [населено място], частна касационна жалба, вх.№122895/23.11.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: