О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 27.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 924 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. Д. чрез адв. Св. П., в качеството си на служебен защитник срещу решение № 2517/31.10.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 6 състав по гр.д. № 648/2018 г. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 8116/2012 г. в частта, с която по предявени от „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД искове по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК е прието за установено, че Р. Д. дължи на банката: сумата 19323.90 евро – главница по договор за банков кредит № 65430/02.12.2008 г. и анекси към същия, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 31.01.2012 г., сумата 212.16 евро – редовна лихва върху главницата за периода 05.10.2011 г. до 13.11.2011 г., сумата 900.47 евро – наказателна лихва за периода 05.10.2011 г. до 30.01.2012 г. и сумата 335.52 евро – лихва по чл.2.1. вр. чл.1 б.“б“ от анекс № 3/29.03.2011 г. за периода 05.01.2011 г. до 28.03.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 4622/2012 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, 68 състав.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „Представлява ли непосочването на сметка по която ще се обслужва кредит неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП водеща до нищожност на договора за кредит?“, „Допустимо ли е при наличие на повече от едно задължение на едно и също лице към банкова институция (както е в случая задължение по банков кредит и задължение по кредитна карта) банката сама да определя кое задължение следва да се покрива след като това не е уговорено в индивидуалните условия по нито един от двата кредитни продукта, нито по общите условия на банката?“ и „Допуснатото разпределение от банката по неясни правила не е ли неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП водеща до нищожност на договора за кредит?“.
Ответникът по касационната жалба – „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СГС в обжалваната му от Р. Д. част, САС е приел, че по делото не се спори за наличието на сключен договор за кредит от 02.12.2008 г. между „Паркети“ ЕООД, като кредитополучател и Р. Д., като солидарен съдлъжник от една страна и „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, като кредитодател, за 30000 евро. Кредитът е с уговорено предназначение – оборотни средства. Страните не спорят също, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. С последващи 3 анекса страните са постигнали съгласие за изменение клаузите на договора, вкл. промяна на погасителния план и нови допълнителни условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката, като във всеки анекс е посочена дължимата от кредитополучателя по договора сума като главница и просрочени лихви, дължими към банката в уговорени срокове. Тъй като кредитът не е издължен в уговорения срок /има само частични плащания/ е обявен за предсрочно изискуем. Подадено е заявление от банката за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с което банката – заявител е направила искане за издаване заповед за изпълнение за цялата отпусната в кредит сума и лихви върху нея, обявени за предсрочно изискуеми и такава е издадена по ч.гр.д. № 4622/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, а с оглед постъпили възражения от длъжниците в срока по чл.414 ГПК от банката е предявен иск по чл.422 ГПК пред СГС. Банката е предявила пред СГС установителен иск срещу дружеството и Р. Д., като солидарно задължен, частично уважен, съобразно изчисленията в заключенията на ССЕ. Уважителното решение на СГС е обжалвано от дружеството и от Р. Д. като физическо лице, като жалбата е оставена без движение, поради невнесени държавни такси и е върната за администриране на СГС. Р. Д. като физическо лице и съдлъжник е освободен от държавна такса, с оглед подадената от него молба, но дружеството не е внесло определената държавна такса и въззивната жалба е върната, поради неизпълнението на дадените указания за отстраняване на нередовностите. Производството пред САС започва само по въззивната жалба на Р. Д., като физическо лице, като той в качеството си на управител на „Паркети“ ЕООД е поискал присъединяване на основание чл.265 ал.1 ГПК към въззивната жалба на Р. Д. в качеството му на съответник в производството пред СГС. САС е оставил без разглеждане, като недопустима тази молба. Изложил е съображения за извършена служебна справка в Търговския регистър и констатирано заличаване на „Паркети“ ЕООД по смисъла на §5г ал.4 от ПЗР на ЗТРЮЛНЦ. Определението на САС е потвърдено от ВКС с определение от 27.09.2018 г. по същите съображения. Задължение за пререгистрация на дружеството кредитополучател е поето в чл.15 от сключения договор за кредит. За да потвърди уважителното решение на СГС по въззивната жалба на Р. Д., САС е съобразил изискванията на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че уведомленията до длъжниците за предсрочна изискуемост на кредита са надлежно връчени на 14.11.2011 г., поради което е прието, че банката надлежно е упражнила правата си във връзка с чл.60 ал.2 Закона за кредитните институции предвид неплатените в срок от кредитополучателите вноски по кредита /безспорно установено в заключението на ССЕ/. По делото не е имало никакви спорове за получената по кредита сума, че кредитът не е издължен с извършените частични плащания, не са оспорвани и сключените 3 анекса, в които са посочени дължимите суми от главницата и просрочените лихви, като трикратно са увеличавани сроковете за издължаване на кредита. Размерите на извършваните плащания по кредита и неиздължените главница и лихви са предмет на изслушаните заключения на ССЕ, възприети от съда.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Формулираните от касатора въпроси не съответстват на посочените по-горе указания, на изложените от САС съображения, нито на поддържаните доводи и възражения на самия касатор в цялото производство, поради което не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Въпросите са хипотетично поставени и несъответстващи на събраните и неоспорени от касатора доказателства. Отпуснатият кредит от „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД е в достатъчна степен индивидуализиран, частично е погасяван от кредитополучателите, което е отразено в сключените допълнително три анекса, без някой от тях да е оспорван, установено и от заключенията на ССЕ. Кредитът е предоставен на търговско дружество с предназначение оборотни средства, като съдлъжникът по него Р. Д. е управител на търговското дружество и се е задължил като съдлъжник и като физическо лице. При тези доказателства, неоспорени от страните и позиция на касатора, наведеното във въпросите му за наличие на неравноправност на клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП с непосочването на сметка, по която ще се обслужва кредита /1-ви въпрос/ е само защитна теза, несъответстваща нито на доказателствата, нито на позицията на самия касатор. Същото се отнася и за следващите 2 въпроса с оглед допуснатите заключения на ССЕ, в които изрично вещото лице С. е заявила, че дружеството действително има и други кредити от същата банка, но предмет на настоящото дело е само процесният кредит, изследван от вещото лице, докато по другите кредити има заведени други дела. В този смисъл формулираните въпроси като цяло не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват само и единствено защитната теза на касатора, несъответстваща нито на събраните по делото доказателства, нито на изразените от самия касатор доводи и възражения в настоящия процес.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2517/31.10.2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав по гр.д. № 648/2018 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.