4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 738/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр.София, 28.03.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 738/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. С. и К. Д. М.-двамата от [населено място], подадена чрез процесуалните им представители адвокатите Р.Ж. и П.С. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, постановено на 17.03.2010 год. по гр.дело № 2366/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 62 състав от 15.05.2008 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците-касатори срещу ЗК [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 23.06.2007 год. за разликата над присъдения до предявения размер, както следва: 2000 лева – за П. С. и 2 750 лева – за К. М..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, което е довело до погрешни крайни изводи досежно дължимия размер на обезщетенията, който е занижен, както и наличието на съпричиняване от страна на ищцата М. за настъпването на вредите.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и чл.51, ал.2 ЗЗД – по въпроса „за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, следва ли да е налице виновно поведение на увреденото лице”. Излагат се съображения, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, изразена в приложеното към жалбата р.№ 355/29.06.1994 год. по гр.дело № 914/1993 год. на ВС-ІV г.о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год., както и на опр.№ 1005/04.08.2009 год. по гр.дело № 1091/2009 год. на ВКС-ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на решение № 165/01.04.2009 год. по гр.дело № 104/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания и след проверка на данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част, Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на пострадалите при ПТП ищци, предявени на основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдения до предявения размер, както следва: 2 000 лева за П. С. и 2 750 лева – за К. М.. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на всеки един от ищците за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията, които са им били нанесени при процесното ПТП. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалите, продължителността на проведеното лечение, които са го мотивирали при определяне конкретния размер на обезщетенията. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че пострадалата М. обективно е допринесла за настъпване на вредите, чието обезщетяване търси, тъй като при произшествието не е ползувала предпазния колан, с който е бил оборудван автомобила за намаляване на риска от увреждане. В тази връзка, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намален с ? размерът на дължимото обезщетение поради наличие на съпричиняване на вредите в равна степен със делинквента.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията, дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по отношение на втория материалноправен въпрос: „за да се приеме съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД следва ли да е налице виновно поведение на увреденото лице”. По този въпрос постоянната съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год. и ТР № 88/12.11.1962 год. на ОСГК на ВС е в смисъл, че от значение за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Касае се до определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Що се отнася до крайния изход на спора, същият е обусловен от конкретните факти и събраните по делото доказателства. Приложените към касационната жалба актове на ВС и ВКС не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС и в тази връзка не обосновават наличие на основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, постановено на 17.03.2010 год. по гр.дело № 2366/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: