6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
[населено място] 31.03. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№107/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] против решение №1896/ 11.10.2016г. по в.т.д.№3327/16г. на Софийски апелативен съд , с което изцяло е потвърдено решение №686/18.04.16г. по т.д.№6163/2015г. на Софийски градски съд.С последното е уважен предявеният от [фирма] главен иск за плащане на сумата 44 848,92 лв., представляваща получена от електроразпределителното дружество на отпаднало основание временна цена за достъп до електроразпределителната му мрежа през периода м.септември 2012г. – м.юни 2013г. ,ведно със законната лихва и разноски и е отхвърлен акцесорният иск за лихва за забава върху сумата за периода 24.07.13г. – 02.10.15г. в размер на 9961,61 лв.
С касационната жалба на [фирма] се оспорва решението на САС в частта,с която е потвърдена осъдителната част на решението на СГС.Изложени са оплаквания за недопустимост /като произнесено по недопустим иск/,необоснованост и неправилност,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на частта от решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
[фирма] е оспорил решението на САС в частта,с която е потвърдено отхвърлянето от СГС на предявения от него акцесорен иск за обезщетение за забава .Твърди неправилност на изводите за липса на надлежно връчена покана до длъжника,поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения – неоснователно некредитиране на доказателствата,установяващи обратното и несъобразяване на факта,че липсва оспорване на получаването на поканата от ответника.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си, САС е приел за изяснена в производството пред първата инстанция фактическата обстановка по спора,споделяйки мотивите й и препращайки към тях,съобразно дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност. По възраженията на [фирма],изложени във въззивната му жалба, САС е посочил,че след като цените за достъп до електроразпределителната мрежа по силата на законови разпоредба подлежат на регулиране с решение на държавен орган /ДКЕВР,сега КЕВР/, мрежовият оператор не може да определя и събира цени в друг размер и всякакви противни уговорки между Е. и ползувателите биха били нищожни,поради противоречието им с императивни законови разпоредби. Приел е,че с упражняването на правомощието на регулаторния орган за определяне на такива цени,неговото решение,представляващо административен акт,има конститутивно действие и представлява материално-правно условие,като част от смесен фактически състав, за възникване на вземането на Е. за съответната цена.Липсата на административно-правен елемент от този състав /каквото е решението на ДКЕВР/ води до липса на основание за начисляване от страна на Е. на цена за достъп,а последващата отмяна на решението на регулаторния орган по административен ред води до отпадане с обратна сила на задължението за плащане на вече начислените суми.Като стоящи извън рамките на съдебния спор съдът е намерил въпросите, свързани с реалното ползване на услугата „достъп“ от производителя на електрическа енергия, включването й в цена за пренос и доколко последната е обоснована. По въззивната жалба на ищеца [фирма] въззивният съд е потвърдил констатациите на първата инстанция за липса на доказателства,установяващи получаването на поканата за връщане на платените суми от [фирма].Приел е,че сочената от този въззивник товарителница не установява това обстоятелство,тъй като в същата като изпращач е посочено друго юридическо лице.
В обосновката на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът [фирма] твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1.Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при наличието на валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза? ; 2. Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отменения от съда административен акт или предвидения в закона юридически факт по чл.84 ал.2 от ЗЕ /договор за достъп,въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електро-разпределителната мрежа / измерване,отчитане, диспечиране, студен резерв и допълнителни услуги/?; 3.Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата и допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?; 4.Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник – „смесен фактически състав“,включващ частно-правен елемент- договорите между страните и административно-правен- решението на ДКЕВР за временни цени за достъп?; 5.Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт,който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 6.1.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители,различни от определените такива от ДКЕВР?; 6.2 Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1 и ал.2, чл.31 т.2 и т.8, чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗЕ?; 6.3 Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а от ЗЕ?; 7.1.Има ли пряко действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размер на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?; 7.2 Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 8.След като услугата достъп до разпределителната мрежа е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула,чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай,че ищецът иска връщане на платеното?; 9.1.Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи въз основа на недоказани с допустими процесуални способи факти? и 9.2.Следва ли ищецът да докаже,че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Формулираните в т.т.1,2,4,5,6.1,6.2,6.3 и 7.2 въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондират с решаващи изводи на въззивния съд.В решението си САС не е приел паралелно съществуване и на договорна отговорност,и на отговорност за неоснователно обогатяване , а е посочил,че при наличие на законова регламентация относно възнаграждението за услугата „достъп“ всяка друга уговорка между страните,определяща такава цена /каквато и няма в случая,тъй като в клаузите на договора е налице препращане към решението на ДКЕВР/ би била недействителна.Съдът не е извел релевантни за спора мотиви във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на ДКЕВР; не е коментирал характера на цените,посочени в разпоредбата на чл.36а от ЗЕ /която и не е относима,тъй като касае изменение на вече утвърдени цени и обвързва същите отново с акт на утвърждаване от регулаторния орган/, а доводи за допуснато процесуално нарушение с липса на произнасяне по съответни оплаквания във въззивната жалба не са наведени. Решаващите мотиви на САС са свързани с обосновка на специфичния характер и смесения фактически състав на възникналото правоотношение,в което съгласието по съществения елемент – цената на услугата е заместен от волеизявление на регулаторен орган,чиято отмяна по съдебен ред влече с обратна сила отпадане на този съществен елемент,а оттам и отпадане на договорната връзка,определяща основанието на задълженията.Поради това пряко относими към мотивите на САС са единствено въпросите,формулирани под т.3 и т.7.1 от изложението. Третият въпрос касаторът свързва с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата,цитирайки съдебна практика на влезли в сила решения на Варненски окръжен съд. Към настоящия момент вече е налице единна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК – № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о., №238/20.01.17г. по т.д.№3050/15г. на І т.о. , №235/19.01.2017г. по т.д.№3120/15г. на ІІ т.о., №209/20.01.2017г. по т.д.№2544/15г. на І т.о. , №238/17.01.2017г. по т.д.№2439/15г. на ІІ т. о., №213/13.01.2017г. по т.д.№3398/15г. на І т.о., №220/23.01.2017г. по т.д.№3486/15г. на І т.о., №11/10.02.2017г. по т.д.№103/16г. на І т.о., №224/21.02.2017г. по т.д.№2654/15г. на ІІ т. о., №229/20.02.17г. по т.д.№3111/15г. на І т.о. и други, с които се приема, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС ,с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп,последното – представляващо индивидуален административен акт, има обратно действие, при което с отмяната на решението на регулаторния орган отпада с обратна сила от датата на издаването му и основанието за заплащане на определената с него цена за достъп, независимо от това, дали страните са сключили писмени договори за достъп.При наличието на такава,с която е съобразено решението на САС, допълнителният критерий на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е неприложим.Същото касае и въпрос 7.1 , релевиран с хипотезите на т.2 и т.3 /последната изобщо неприложима при наличието на някоя от първата или втората/. Въпросът под т. 8 е основан на констатация /за себестойност на предоставената услуга,по-голяма от нула/, каквато съдът не е правил,а и която пряко е в противоречие с възприетото с решението на административния съд,което именно е послужило за отмяна на решението на ДКЕВР за установяване на временни цени за достъп.Въпросите под точки 9.1 и 9.2 са от процесуален характер и са свързани с твърдението в касационната жалба за неустановеност на факта,че отмяната на Решение №Ц-33/12г. на ДКЕВР е относима спрямо ищеца с оглед инсталираната в неговата фотоволтаична централа мощност. Възражение за неотносимост на отмененото решение на регулаторния орган към правоотношението между страните касаторът не е направил в законоустановените преклузивни срокове,следователно такъв въпрос не е въвеждан в предмета на спора.Въвеждането му за първи път с касационната жалба е недопустимо и поради това свързаните с него въпроси не могат да обосноват извод за осъществен общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
По тези съображения решението на САС в обжалваната от касатора [фирма] не следва да се допуска до касационен контрол.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК на касатора [фирма] като значими за изхода на спора са поставени въпросите Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички приети и неоспорени писмени доказателства? и Задължително ли е името /фирмата/ на кредитора да фигурира на копието към товарителница,с което се доказва получаването на покана по чл.84 ал.2 ЗЗД,за да се приеме,че поканата е получена от длъжника,ако името /фирмата/ на кредитора е посочено в самата покана,копието към товарителницата /следователно самата покана/ е подписано като получено от длъжника и последният не отрича да е получил поканата? Твърди се в атакуваното решение САС да е решил първият от тези въпроси в противоречие със задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС – р.№189/14.01.16г. по т.д.№3672/14г. на ІІ т.о., р.№43/04.06.14г. по т.д.№213/12г. на ІІ т.о., р. №212/01.02.12г. по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о., р.№554/08.02.12г. по гр.д.№1163/10г. на IV г.о.,р.№37/29.03.12г. по гр.д.№241/11г. на І г.о., р.№5/05.02.16г. по т.д.№3583/14г. на ІІ т.о.,с които се обосновава приложение на допълнителния критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.Така формулираният процесуален въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване при наличие както на общия,така и на допълнителния критерии на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото не се констатира като допуснато соченото процесуално нарушение от страна на въззивния съд. Последният не само е допуснал като доказателство представената едва във въззивното производство товарителница при отсъствие на основания за приложението на която и да е от хипотезите на изключенията по чл.266 ГПК,но и е обсъдил същата, намирайки,че тя не установява получаването на писмото-покана за плащане от ответната страна,поради посочването в нея на друго лице като изпращач. Вторият въпрос е фактологичен и е относим към правилността на решението,преценката на която е предмет на друга фаза от производството.Поради това и тъй като касаторът се е задоволил да посочи само формално като допълнителен критерий за допустимост хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да изложи съображения за нейната приложимост, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,този въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната му част.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване в цялост на решението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1896/ 11.10.2016г. по в.т.д.№3327/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.