Определение №194 от 4.4.2014 по ч.пр. дело №1660/1660 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194

София, 04.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1660 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение №358 от 16.12.13г. по гр.д.№3195/2013г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№588/22.02.13г., подадена от М. Г. П., като настойник на сестра си Тона Г. Р., срещу решение №502 от 13.12.12г. по в.гр.д.№680/12г. на Благоевградския окръжен съд. П. тричленен състав на ВКС е приел, че предмет на делото е иск по чл.108 ЗС. Цената на този иск, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, се равнява на данъчната оценка на имота, която е 2064 лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000лв.
Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от ищцата М. Г. П., действаща лично и като настойник на сестра си Тона Г. Р..
В частната жалба се поддържа, че съставът на ВКС се е произнесъл само по касационната жалбата на Тона Г. Р., но не и по жалбата на М. Г. П., която освен за сестра си, действа и в лично качество. Освен това определението е неправилно. Разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК е определяща единствено за подсъдността на делата и държавната такса. Процесният имот не е заснет в кадастралната карта, затова представената данъчна оценка е примерна и служи само за определяне на подсъдността и държавната такса при образуване на делото. При исковете за собственост цената на иска не може да бъде точно фиксирана. Действителната цена се съизмерява не с данъчната, а с пазарната цена на имота. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не се прилага в случаите, при които въззивният съд не се е произнесъл по съществото на правния спор, а е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения иск.
Ответниците в производството П. И. Г. и И. И. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на състав на ВКС. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. Предмет на настоящото дело е иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху УПИ ХVІІ-1665 в кв.106 по плана на [населено място] /ПИ 2024 по плана от 1990г./, части от който попадат в имоти с идентификатори 61813.762.244 и 61813.762.245 по КК на [населено място]. Данъчната оценка на спорния имот е 2064лв. и тази сума е посочена от ищците като цена на предявения иск. Правилно предходният тричленен състав е приел, че цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Според последователната практика на ВКС, определената по реда на чл.69 ГПК цена на иска се преценява не само във връзка с подсъдността и държавната такса, но и при прилагането на чл.280, ал.2 ГПК, след изменението с ДВ бр.100/2000г. Обстоятелството, че процесният имот не е нанесен в действащата кадастрална карта на [населено място] не влияе на цената на иска и на прилагането на чл.280, ал.2 ГПК. Пазарната оценка би имала значение само ако имотът няма данъчна оценка, а това условие в случая не е налице. И на последно място – в т.8 на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000лв. по граждански дела и под 10 000лв. за търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
В частта, с която се поддържа оплакване, че предходният състав на ВКС не се е произнесъл по касационната жалба на М. П., частната жалба има характер на молба по чл.247 ГПК и затова следва да се изпрати на предходния състав на ВКС за произнасяне. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №358 от 16.12.13г. по гр.д.№3195/2013г. на ВКС, първо гражданско отделение.
Изпраща делото на ВКС, първо гражданско отделение, гр.д.№3195/2013г., за произнасяне по молбата по чл.247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top