2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 05.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4457/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Й. К., чрез адв. Н. В., САК, против определение № 2942 от 02. 10. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 4323/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 57738 от 25. 04. 2018 г. срещу разпореждане от 19. 03. 2018 г. по гр. д. № 9902/2015 г. на СГС за даване на указания за отстраняване на нередовности на въззивна жалба вх. № 94810 от 12. 03. 2018 г., и е прекратено производството по ч. гр. д. № 4323/2018 г. на САС. Поддържа се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 2, 9 и 70 ГПК, на чл. 56 КРБ и при несъобразяване с ТР № 3/27. 10. 2014 г. по т.д. № 3/14 г., ОСГТК на ВКС. Иска се отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за разглеждане на подадената частна жалба.
Подадено е възражение от ответника по частната жалба Ч. Х. Г., чрез адв. Н. В. П., с което се изразява становище за правилност на атакуваното определение и за потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и като прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба вх. № 57738 от 25. 04. 2018 г. срещу разпореждане от 19. 03. 2018 г., с което е оставена без движение въззивна жалба вх. № 94810 от 12. 03. 2018 г. срещу решение № 945 от 13. 02. 2018 г. по гр. д. № 9902/2015 г. на СГС, ГО, I-17възз. състав и са дадени указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 865, 44 лв. по сметка на САС, съставът на апелативния съд е приел, че същата е недопустима, тъй като атакуваното разпореждане не е сред категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби – нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Приел е, че на обжалване би подлежало, евентуално, разпореждането на съда за връщане на въззивната жалба, поради неотстранени в срок нередовности.
Определението е съобразено с нормите на чл.чл. 274, ал. 1, вр. чл. 279 ГПК, както и на чл. 262 ГПК. Правилна е преценката, че постановеното по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК разпореждане не е преграждащо, нито е от категорията актове, за които е предвидена изрична възможност за обжалването им. Законосъобразността на указанията на съда, дадени по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК, включително и относно дължимостта на държавната такса и размера й, би могла да се провери, евентуално, в производството по обжалване на разпореждането по чл. 262, ал. 3 ГПК – в случай на връщане на въззивната жалба, поради невнасяне на определената държавна такса.
Като е отказал да разгледа подадена недопустима частна жалба, съставът на апелативния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2942 от 02. 10. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 4323/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: