О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
[населено място], 05.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1384 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8612 от 16.12.2015г. по гр.д. № 8337/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.09.2014г. по гр.д. № 11888/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от М. И. М. против Х. Г. М. /Г./ иск по чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН за унищожаване на нотариално завещание № 3, т.І-43, рег.№ 9350, д.№3/09.11.2010г., извършено от В. П. И. пред нотариус рег.№ 379.
Касационната жалба е подадена от ищеца М. И. М. чрез пълномощника адв. Т.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения във връзка с приемането и преценката на доказателствата. В изпълнение на дадените му указания за излагане на основания за допускане на касационно обжалване касаторът е представил три съдебни решения на ВКС, СГС и СРС като счита, че обжалваният акт им противоречи.
В представения писмен отговор ответницата Х. Г. изразява становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 43, ал.1, б”а” ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане поради това, че е направено от лице, което не е било способно да завещава. Атакуваното завещателното разпореждане е извършено на 09.11.2010г. от В. П. И. и е във формата на нотариално завещание, съставено от нотариус рег.№ 379. С него В. И. завещава на ответницата Х. Г. М. цялото си имущество. Завещателката е починала на 26.02.2012г. и ищецът М. М. е неин син и единствен наследник по закон. Ответницата е бивша съпруга на ищеца – бракът им е прекратен през 1998г.
Съгласно представената съдебно-психиатрична консултация, направена един ден преди извършване на завещанието, В. И. не страда от психично заболяване и е психично здрава, може да разбира и ръководи действията си. Пред извършилия консултацията психиатър е обяснила причините, поради които желае да извърши завещанието, както и че целта на прегледа е „да не би за в бъдеще като се спомина да кажат, че не съм била добре с акъла си”. Представена е и медицинска характеристика на В., изготвена на същата дата, 08.10.2010г. преди постъпването й в Дом за стари хора. Констатацията в тази характеристика е също, че няма данни за психоза и деменция. Приета е по делото съдебно-психиатрична експертиза, според която В. П. И. е страдала от генерализирана и мозъчна атеросклероза; лек психоорганичен синдром; вертижен синдром с вероятно съдова етиология – редки пристъпи; няма данни за психично разстройство в смисъл на психоза; няма данни за деменция. В заключение експертът д-р С. сочи, че тези заболявания не са й пречели да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението не е оспорено от страна на ищеца. При тези данни искът е отхвърлен като е прието, че не е доказано към момента на съставяне на завещанието завещателката да е била недееспособна.
При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първо, въпреки дадените изрични указания касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно въпрос, който е разрешен в обжалвания акт и е определящ за изхода на спора. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол – виж указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Второ, представените от касатора три съдебни решения всъщност са актовете на трите инстанции по разрешаване на един правен спор, а именно за унищожаване на договор на основание чл. 31 ЗЗД. Искът е уважен, но при фактическа обстановка твърде различна от тази по настоящето дело. Единствено частичното съвпадение на диагнозата „генерализирана и мозъчна атеросклероза” на завещателката с тази на прехвърлителката по другото дело не може да обоснове идентично разрешаване на споровете.
Горните изводи обуславят постановяване на съдебен акт за недопускане на касационно обжалване.
В полза на ответницата Х. Г. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8612 от 16.12.2015г. по гр.д. № 8337/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, по касационната жалба на М. И. М..
ОСЪЖДА М. И. М. от [населено място], [улица], бл.8-14, вх.Б, ап.18 да заплати на Х. Г. Г. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.21 сумата 100/сто/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: