3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
С., 07,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 278/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 433 от 18.12.2013 г. по ч.т.дело №381/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – „1/ Разполага ли съдът с правомощие да върне държавна такса, която при заплащането й се явява дължимо платена, но поради процесуално поведение на някоя от страните и десезирането на съда за произнасяне по съществото на спора, основанието за нейното заплащане отпада? и 2 / „ Подлежи ли на връщане, изцяло или частично, в зависимост от извършените съдопроизводствени действия, платената от ищеца държавна такса за водене на исково производство при оттегляне на иска”.Страната е посочила, че според нея на поставените въпроси следвало да се даде положителен отговор и е изложила своето разбиране за това. Развила е съображения за това, че съществува задължително тълкуване по тези въпроси на ВКС- приложени две определения на същия съд. Отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, макар и релевантни съставляват само установеност на общото основание за допускане до касационно обжалване.
Касаторът не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, към която сочените определения на ВКС, поради това, че са постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК са относими, но само като актове, включени в обхвата на подлежащите на сравнение актове, обективиращи задължителна практика.Извън това, че ВКС не е разглеждал поставените от касатора въпроси, а е формирал задължителна практика по въпроси свързани с връщане на държавна такса при оттегляне на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение – то и липсва обосноваване за противоречие с приетото от съда, който не е мотивирал обратно на изложените в тези актове на ВКС разбиране, за да бъде установено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страната неоснователно счита, че обосновава наличие на основанието, тъй като мотивите на ВКС могат да бъдат отнесени и към друго производство, каквото в случая е исковото. Това разбиране е правно необосновано, поради ясно очертаната в процесуалния закон диференциация на заповедното и исковото производство чрез различната им правна уредба. Или сравняваните съдебни актове разглеждат различни хипотези в различни съдебни производства, при различна фактическа обстановка и съответно изискват различни правни изводи, поради което се налага извод, че страната не е обосновала валиден довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито излагане на съображения по поставените въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/, нито отговорът на тези въпроси.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 433 от 18.12.2013 г. по ч.т.дело №381/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: