1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр.София, 07.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3713/ 2017г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.04.2017г. по гр.д.№34/2017г. на АС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.45 и 49 ЗЗД.
Жалбоподателят – /МТСП/,, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците – И. Т. И. и /ЦИПП/, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С решение №212/ 20.01.2017г., постановено по гр.д.№139220/16г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. е отмнено въззивно решение от 11.12.2015г., постановено по в.гр.д.№501/2015г. по описа на АС Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да бъде изготвен доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК, като бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза за цялостния механизъм на предоставяне на средства във връзка с Финансов меморадум B..
При новото разглеждане на делото въззивният съд ,като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от МТСП против И. Т. И. и „ЦИПП” искове с пр.осн. чл.45 ЗЗД против първия ответник и с пр.осн. чл.49 ЗЗД против втория ответник при условия на солидарност, за сумата от 101 493, 60 евро-главница, ведно с наказателна лихва начислявана върху главницата, считано от 23.06. 2010г. до окончателното изплащане на задължението.
Установено е по делото, че на 30.11.2006г. между договарящия орган /МТСП/, Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”, определен за Изпълнителна агенция по програма Ф., и Сдружение с нестопанска цел „ЦИПП”, [населено място], е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с рег.№B./006-070.05. 01.21., въз основа на подписания Финансов меморандум BG 2004/006-070 между правителството на Република България и Европейската комисия по Национална програма Ф. за България за 2004г/част І/, конкретно частта от програмата BG 2004/006-070.05.01 – Интеграция на пазара на труда на етнически малцинствени групи. Установено е, че общата сума на проектните разходи е 169 156 евро, като размерът на първото авансово плащане възлиза на 80%, т.е. сумата от 101 493, 60 евро, от които съответно 76 310, 98 евро се финансират по програма Ф. и 25 182, 62 евро са от национално съфинансиране.
От приетото при новото разглеждане на делото заключение на ССЕ от 22.03.2017г. е установено, че първото авансово плащане по договора в размер на 80% , т.е.сумата от 101 493, 60 евро, е преведена по сметка на Сдружение „Център за изследване на политическите процеси” на 22.05.2007г..
Установено е, че на 17.03.2009г. бенефициентът по договора Сдружение „ЦИПП” чрез ръководителя на проекта И. И. е изпратил до МТСП, Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” финалния /с техническа и финансова част/ отчет по договора, който е необходимо да бъде одобрен от договарящия орган, за да бъде извършено второто плащане на помощта в размер на оставащите 20% от договорените суми /такъв отчет е бил първоначално изпратен на 01.09.2008г., но върнат за корекции на 09.10.2008г./.
Констатирано е, че с окончателно становище от 13.05.2009г., подписано от Д.Д., зам.м-р на Т. и ръководител по програмата, въз основа на направената оценка по изпълнението на проекта и договорения бюджет, извършените разходи по проекта не са одобрени. В изготвения формуляр „Потвърждение за възстановяване на средства” е посочено, че в рамките на одобрения бюджет, съгласно подписания договор за безвъзмездна помощ, допустимите разходи, реално направени по договора, възлизат на 0,00 евро и на осн. чл.3.2 от специалните условия към договора и след приспадане на извършеното авансово плащане, изпълнителят следва да възстанови сумата от 101 493, 60 евро. Като същата не е била възстановена.
Установено е, че с определение от 28.12.2010г., постановено по НОХД №1965/10г. по описа на РС Шумен, е одобрено постигнатото споразумение, с което е прието за безспорно установено, че обвиняемият И. И. е виновен за това, че в периода месец май 2007г. – месец декември 2008г., при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – представител и пълномощник на „Център за изследване на политическите процеси”, [населено място] е присвоил общо сумата от 6 646, 84лв., връчени му в това му качество да ги управлява, като за улесняване на деянието е извършил и две документни престъпления, а именно, действайки като подбудител и помагач участвал в съставянето на официален документ с невярно съдържание – РКО №47/ 30.05.2008г., отразяващ плащане по граждански договор на сумата от 290, 39лв. и неистински официален документ – преводно нареждане от 29.05.2008г., на което е придаден вид, че е издадено от „P.”, клон Шумен, за да отрази плащане на сумата от 6 356, 45лв. от ЦИПП към НЦПО при Б., клон Шумен, като целта на изготвянето на двата документа била да бъдат използвани като доказателство за извършени разходи и присвоените пари са внесени преди приключване на съдебното следствие – престъпление по чл.205, ал.1, т.3 НК, вр. чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.202, ал.1, т.1 НК, вр. чл.201 НК, вр. чл.26 НК, като деянието е извършено виновно при пряк умисъл и за горепосоченото деяние му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години, както и му е наложено наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6, пр. второ НК.
Съдът е приел, че съобразно чл.300 ГПК, вр.чл.383, ал.1 НПК така постигнатото споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При тези данни съдът е приел, че в цитираното окончателно становище от 13.05.2009г., с което е отказано признаването на всички разходи по проекта и е поискано възстановяване на цялата авансово платена сума, не е посочено като основание, послужило за непризнаване на разходите, извършеното от И. И. престъпление. Такова основание не е посочено и в предхождащите окончателното становище междинни становища от другите длъжностни лица, извършили проверки по изпълнението на проекта, изготвени след искането за заплащане на оставащите 20% от договореното плащане, както и в тези изготвени при извършвания по време на изпълнение на проекта ежемесечен финансов мониторинг с протоколи, подписвани за бенефициента от Х. Д. и ежемесечни формуляри за посещения на място. В окончателните становища са посочени множество твърдени нарушения и пропуски, но сред тях не фигурират извършено длъжностно присвояване от И. И. на посочената сума, съответно издаването на неистински РКО за заплатена сума по граждански договор в размер на 290, 39лв. за м.05.2008г. и съставено преводно нареждане от 29.05.2008г., на което е придаден вид да отрази плащане на сумата от 6 356, 45лв. от сдружение ЦИПП към Национален център за професионално обучение при Б., клон Шумен.
Прието е също така, че не се установява като пряко следствие от непризнаване на разходите по проекта, в патримониума на жалбоподателят да е настъпила имуществена вреда, тъй като твърдението му, че вече е възстановил цялата процесна сума по предвидения ред не се подкрепя от представени по делото доказателства, въпреки дадената възможност за това и след връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, като и съгласно заключението на ССЕ от 05.04.2017г. понастоящем няма данни в счетоводството на МТСП от него да е било извършено погашение на сумите по дебитната нота към НФ към МФ. При тези данни съдът е приел, че не се установява настъпване на имуществена вреда в патримониума на жалбоподателя като самостоятелен правен субект – юридическо лице на бюджетна издръжка, чрез намаляване на неговото имущество с процесната сума.
Предвид липсата на кумулативно предвидени в нормата на чл.45 ЗЗД предпоставки за уважаване на предявения иск съдът приема, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а доколкото от възложеното от сдружението на ответника И. И. управление на проекта не се доказва жалбоподателят да е претърпял твърдяната вреда в резултат на негово виновно и противоправно действие /извършеното от него престъпление/ , то е неоснователен и искът с правно основание чл.49 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: възникването на задължение в патримониума на едно пострадало лице може ли да се разглежда като противоправно поведение по смисъла на чл.45 и чл.49 ЗЗД и необходимо ли е същото да е платено, за да е налице вреда , както и за точното приложение на разпоредбата на чл.45 ЗЗД относно предпоставките за наличието на деликт. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./ ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№88/1962г.ОСГК, т.1ПВС4/1968г.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о. на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпросите за същността на понятието вреда от деликт. Въззивният съд е взел предвид и практиката, изяснена в редица постановления на Пленумът на Върховния съд №9/1966г., № 7/1958 г., 719/59 г., 4/1961 г. и 17/1963 г., в които са изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, включително и по някои въпроси във връзка с отговорността по чл.49 ЗЗД. Приема, се че вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява и ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложитнеля на работата е налице, дори и да няма вина, тъй като отговорността па чл. 49 ЗЗД е заа чужди виновни действия. Посочва се, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Счита се, че отговорният по чл.49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел, че по делото не е доказано настъпването на вреда за ищеца, която да е резултат от виновно и противоправно действие на лице, на което ответното сдружение да е възложило работата, от която да е настъпила твърдяната вреда.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на двамата ответника направените пред настоящата инстанция разноски общо в размер на 6 485,13 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, тъй като същите са представлявани заедно от един адвокат, който е изготвил общ отговор по касационната жалба и за двамата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 26.04.2017г. по гр.д.№34/2017г. на АС Варна.
ОСЪЖДА МТСП ДА ЗАПЛАТИ НА И. Т. И. и „ЦИПП” общо сумата 6 485,13 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: