О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 08.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1612/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. Б., А. С. С., С. С. С., С. А. С. и В. Иванова С. – като майка и законна представителка на Н. С. С., против решение №1912 от 20.10.2014г., постановено по в.гр.д. №1718/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в, в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.02.2014г. по гр.д.№10614/2012г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че изводът на въззивния състав, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите Ж. С. и Н. С., е произволен, хипотетичен и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Според касаторите съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се съображения, че определеният с въззивното решение размер на неимуществените вреди, дължими на ищците С. Б., А. С., С. С. и С. С., не съответства на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с конкретните факти, релевантни за определяне размера на обезщетението и в частност с лимитите на застрахователните покрития.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поставят три основни групи въпроси, свързани съответно с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 ал.1 КЗ, за които се твърди че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В първата група се включват следните въпроси, касаещи съпричиняването на вредоносния резултат:
1. „Дали всяко нарушение на установено със закон или подзаконов нормативен акт задължение на водач на МПС има релевантно значение за предизвикания от последния вредоносен резултат, или само това, което е има пряка причинна връзка с ПТП?”,; 2. Какви са предпоставките при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване, при доказан факт, че поведението на пострадалия е без всякакво значение за настъпване на последиците от ПТП?” 3. „При отчитане на съпричиняване от пострадалия съдът длъжен ли е винаги да намали процентно, с оглед степента на приетото съпричиняване, размера на определените обезщетения или предвид факта, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД е казано, че „ съдът може“, то дали да се намали размера на обезщетението трябва да се прецени за всеки отделен случай?”. Според касаторите въззивният съд е решил поставените въпроси в противоречие с решение № 206/12.03.2010г., по т.д. № 35/2009г., II т.о ВКС, решение № 407/87г. по н.д. № 365/87 год. на ВС; решение № 260/83 год. по н.д. № 216/83 год. на ВС; решение № 228/70 год. по н.д. № 83/70 год., решение № 289/ 2008 год. по т.д. № 954/2007 год.; решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 525/2008 г., ІІ т. о.; решение № 154/31.10.11г. по т.д. № 977/10г. ІІ т.о. ВКС; решение № 97 от 10.11.1968 г. по н. д. № 1359/67 г., ІІІ н. о.; решение № 322 от 28.11.1973 г. по н. д. № 234/73 г., ІІІ н. о.; решение № 260/83г. по н.д. № 216/83г. на ВС и решение № 511/03.11.2008г. по н.д. № 510/2008г. I н.о. ВКС. Излагат се съображения, че въпрос №3 е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Във втората група са включени следните въпроси относно критериите за справедливост и размера на обезщетението за неимуществени вреди:
1.„Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на неотносими към принципа на справедливост критерии, води ли до неправилно приложение принципа на справедливост и необосновано присъждане на занижено по размер обезщетение?” 2. „Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за морални вреди, като еквивалент на търпените вреди, не се съобразени в достатъчна степен задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/ 1968г?” 3. „Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение. 4. „Нарушен ли е материалния закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането- неочаквано и несвоевременно настъпила смърт, по мъчителен и жесток начин-увреждания във всички области на тялото, като един от критериите, при определяне размера на обезщетението?” . Твърди се, че посочените въпроси са решение в противоречие с решение № 28/09.04.2014г., по т.д. № 1948/2013г., ІІ т.о. ВКС, решение № 93/23.06.2011г., по т.д. 566/2010г. на II т.о. ВКС; решение № 111/01.07.2011г., по т.д.676/20Юг. на II т.о. ВКС; Решение № 177/ 27.10.2009г. по т.д. 14/2009г. II т.о. на ВКС, решение от 05.08.2013г. по гр.д. №17097/ 2012г., I- 20 с-в на СГС, решение от 31.07.2014г по гр.д. № 13919/ 2013г, 1-3 с-в на СГС; решение № 603/09.06.2009г. по гр.д. № 209/09г. на САС, решение № 1439/ 03.08.2012г., по гр.д. № 1577/ 2011г., 7 с-в на САС, решение № 660/ 27.04.2012г. п гр.д. № 356/ 2012., 7 с-в на САС; решение № 777/ 22.04.2013г. по гр.д. № 3893/ 2012г., 7 с-в на САС, решение от 28.06.2007г. по гр.д. № 2877/ 2006г., решение от 02.10.2014г. по гр.д. № 1837/2012г., I- 16 с-в на СГС, решение № 1502/ 17.07.2013г. по гр.д. № 1143/ 13г, 7 с-в на САС, решение от 09.05.2013г. по гр.д. № 4749/ 2012г, 10 с-в на САС , решение № 101/ 03.07.2014г. по т.д. № 4391/ 2013г, II т.о. ВКС, решение от 30.04.2014г. по гр.д. № 117/ 2014г, 7 с-в на САС, решение от 07.10.2014г. по гр.д. № 1772/ 2014, 4 с-в на САС, решение от 21.01.2014г. по гр.д. № 3710/2012г, I- 6 с-в на СГС, решение от 30.10.2013г. по гр.д. № 2253/ 2013г., 10 с-в на САС
В третата група се включват следните въпроси във връзка с приложението на разпоредбата на чл.226 ал.1 КЗ в контекста на нормативно приетите лимити на застрахователни покрития и обществено-икономическата обстановка в страната:
1. „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ?”, 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?”; 3. Как следва да се прилага принципа на справедливост при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя и за спазване на този принцип следва ли да се отчете лимита на отговорност към датата на настъпване на събитието?” 4. Неотчитането на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка, чиито израз са нарастващите нива на застрахователно покритие, съставлява ли пропуск при отчитане на критериите в пълнота, който се отразява на правилното приложение на принципа на справедливост?”; 5. Фактът, че за напълно аналогични претенции, при безспорно доказани търпени морални вреди и само положителни предпоставки, при отчитане и на въведения като задължителен допълнителен критерий- лимита на отговорност, води до присъждане на обезщетения в по-висок размер, установява ли несправедливост при определяне размера на обезщетенията, без съобразяване на лимита?”, 6. Само посочването на лимита, без да се отчете в достатъчна степен значението му и реално да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението и без да се отчете до каква промяна на съдебната практика води, като се съпостави с аналогични случаи на присъдени обезщетения, при по-ниски нива на застрахователно покритие, представлява ли неправилно приложение на принципа на справедливост?” и 7. Как се отчита лимита при определяне размера на обезщетенията – за да се отчете действително лимита, следва ли да се преценят какви обезщетения са присъждани за аналогични случаи при действащи по-ниски нива и съответно, как изискването за съобразяване нарастването на лимита следва да се отрази при определяне на конкретното обезщетение, при установените по-високи нива на застрахователно покритие?”. Сочи се, че по тези въпроси е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същевременно е направено позоваване на задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 83/6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., ТК, II т. о., решение № 66, 03.07.2012 г. по т.дело № 619/2011 година, 2-ро т.о. ВКС, решение № 28/09.04.2014г., по т.д. № 1948/2013г., II т.о. ВКС, решение № 104/25.08.2014г., по т.д. №2998/2013г. I т.о. ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че въпросите свързани с наличието на съпричиняване са зададени общо и не са свързани с конкретните факти по делото. Същото се отнася и до размера на присъденото обезщетение, което според ответника по жалбата е въпрос относим за правилността на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения , че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд се е съобразил с всички релевантни обстоятелства, включително и с обществено-икономическите условия към датата на настъпване на произшествието.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение съставът от Софийски апелативен съд е отменил частично решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№10614/2012г. като е увеличил размера на обезщетенията, присъдени от първоинстанционния съд за вредите причинени на ищците в резултат на настъпило на 18.06.2010г. застрахователно събитие. С въззивното решение ответното дружество [фирма] е осъдено да заплати на С. С. Б., А. С. С., С. С. С. и С. А. С. по 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния наследодател Ж. С. / с по 15 000 лв. повече от присъдените от СГС/, ведно със законната лихва, считано от 7.10.2010г. до окончателното изплащане на сумите. С въззивното решение ответното дружество е осъдено да заплати на С. А. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв. / с 125 лв. повече от присъденото обезщетение от първоинстанционния съд/ и на В. Иванова С. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. /с 6 000 лв. повече от присъденото обезщетение от СГС/, ведно с лихва, считано от 7.10.2010. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му от ищците отхвърлителна част, включваща и претенцията на Н. С. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума от 30 000 лв. до 60 000 лв. С решение от 29.10.2014г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в бащиното име на ищеца С. С..
За да постанови своето решение, съставът на САС е приел за установено, че на 18.06.2010г. около 18ч. на третокласен път 198 в посока [населено място] – [населено място], при мокра пътна настилка, управляваният от Б. М. л.а.”Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] , е навлязъл в остър завой, напуснал е пътя в ляво, излетял е от пътя, преобърнал се е през лявата си страна, ударил е катастрофирал преди това л.а. „Фолсваген Пасат” и е продължил придвижването си надолу по склона. Съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието е настъпила смъртта на 56 годишната Ж. С. – пътуващата в л.а.”Фолксваген Голф” и изпаднала от автомобила при преобръщането му, както и че са били причинени телесни увреждания на пътуващите в същия автомобил ищци В. С. и Н. С.. Със споразумение, одобрено от съда по чл.383 ал.1 НПК, водачът на лекия автомобил”Фолксваген Голф” Б. М. е признат за виновен за смъртта на Ж. С. и за причинените телесни увреждания на Н. С.. Във възивното решение е посочено, че л.а.”Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] е бил със сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество [фирма] със срок за валидност 1.02.2.10г. до 31.01.2011г. По делото е установено, че ищците С. Б., А. С. и С. С. са деца на починалата Ж. С., а ищецът С. С. – неин съпруг.
Въззивният състав е изложил аргументи за основателността на исковите претенции, предявени на основание чл.226 ал.1 КЗ – наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност”, виновно поведение на застрахования водач и наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат. Посочено е, че ищците С. Б., А. С., С. С. и С. С. са в кръга на лицата съобразно Постановление №4/61г. на Пленума на ВС, имащи правото да претендират обезщетение за неимуществени вреди. При определяне размера на неимуществените вреди съдът се е позовал на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, съобразявайки се със събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства. Във въззивното решение е посочено, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид близките и безконфликтните отношения между ищците и тяхната починала родственица, обстоятелството, че А. С., С. С. и С. С. са живеели заедно с Ж. С., както и че С. Б. е била много близка с майка си. Отразено е, че починалата Ж. С. е била морална и материална опора за членовете на семейството и че смъртта й се е отразила тежко на ищците. Съдът е аргументирал извода, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за ищците С. Б., А. С., С. С. и С. С. следва да бъде определено в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тях като е посочил, че съдът отчита „ възрастта на ищците и възрастта на пострадалата към момента на настъпване на смъртта й, естествените отношения на обич, привързаност и взаимопомощ между съпрузи и между родители и деца, както и обществено-икономическите условия към датата на настъпване на произшествието.”
В обжалваното решение въззивният състав е изложил подробно мотиви защо приема /както е приел и първоинстанционният съд/, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат както от страна на Ж. С., така и от страна на пострадалия Н. С.. Съдът е посочил, че в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП и чл.182 т.2 ППЗДвП Ж. С. и Н. С. са пътували без предпазни колани. Въззивният състав е кредитирал заключението на вещите лица по извършената комплексна експертиза, според което при поставен обезопасителен колан Ж. С. /същата е намерена изпаднала от лекия автомобил/ е нямало да получи голяма част от несъвместимите с живота травматични увреждания. Аналогично с оглед същото заключение съдът е приел за установено, че при поставен обезопасителен колан Н. С. е нямало да получи тежките телесни увреждания. Въззивният съд е приел съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД в размер на ? като е анализирал тежестта на нарушенията на водача на МПС и тези на пострадалите.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпросите, поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, относими към приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, не попадат в очертаното в чл.280 ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въпросът – дали всяко нарушение на установено със закон или подзаконов нормативен акт задължение на водач на МПС има релевантно значение за предизвикания от последния вредоносен резултат, или само това, което е има пряка причинна връзка с ПТП, не е обуславящ за спора, тъй като съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на извода си, че е налице пряка причинна връзка между допуснатите нарушение от страна на пострадалите и настъпилия вредоносен резултат. По същите съображения не обуславя допускане на касация и въпросът – какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване, при доказан факт, че поведението на пострадалия е без всякакво значение за настъпване на последиците от ПТП, тъй като съдът е посочил значението за конкретния случай от непоставянето на обезопасителен колан. По отношение на третия въпрос – при отчитане на съпричиняване от пострадалия съдът длъжен ли е винаги да намали процентно, с оглед степента на приетото съпричиняване, размера на определените обезщетения или предвид факта, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД е казано, че „съдът може“, то дали да се намали размера на обезщетението трябва да се прецени за всеки отделен случай?” не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото въззивното решение е съобразено с константната съдебна практика по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД / включително ППВС №1/1963г./, която не се налага да бъде допълвана или осъвременяване.
Нито един от поставените от касаторите въпроси, относими за приложението на чл.52 ЗЗД, не представлява конкретен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите – Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на неотносими към принципа на справедливост критерии, води ли до неправилно приложение принципа на справедливост и необосновано присъждане на занижено по размер обезщетение?” – „Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за морални вреди, като еквивалент на търпените вреди, не се съобразени в достатъчна степен задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/ 1968г?” – „Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение и „Нарушен ли е материалния закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането- неочаквано и несвоевременно настъпила смърт, по мъчителен и жесток начин-увреждания във всички области на тялото, като един от критериите, при определяне размера на обезщетението?” са общо теоретични и не могат да бъдат приети като въпроси от значение за конкретното дело. Без значение за допускането на касация е обстоятелството, че към всеки от въпросите са изложени конкретни мотиви и съображения за тяхното поставяне. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение №1/2009г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В тази връзка касационният състав няма правото и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода за конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства.
Третата група въпроси в изложението, а именно: „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ?”, „ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?”; „Как следва да се прилага принципа на справедливост при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя и за спазване на този принцип следва ли да се отчете лимита на отговорност към датата на настъпване на събитието?”, „Неотчитането на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка, чиито израз са нарастващите нива на застрахователно покритие, съставлява ли пропуск при отчитане на критериите в пълнота, който се отразява на правилното приложение на принципа на справедливост?”, „Фактът, че за напълно аналогични претенции, при безспорно доказани търпени морални вреди и само положителни предпоставки, при отчитане и на въведения като задължителен допълнителен критерий- лимита на отговорност, води до присъждане на обезщетения в по-висок размер, установява ли несправедливост при определяне размера на обезщетенията, без съобразяване на лимита?”, „Само посочването на лимита, без да се отчете в достатъчна степен значението му и реално да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението и без да се отчете до каква промяна на съдебната практика води, като се съпостави с аналогични случаи на присъдени обезщетения, при по-ниски нива на застрахователно покритие, представлява ли неправилно приложение на принципа на справедливост?” и „Как се отчита лимита при определяне размера на обезщетенията – за да се отчете действително лимита, следва ли да се преценят какви обезщетения са присъждани за аналогични случаи при действащи по-ниски нива и съответно, как изискването за съобразяване нарастването на лимита следва да се отрази при определяне на конкретното обезщетение, при установените по-високи нива на застрахователно покритие?” също са зададени общо теоретично и могат да бъдат поставени по всички дела, имащи предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка посочените въпроси не могат да бъдат приети като въпроси от значение за конкретното дело, обусловили правната воля на съда.
Доколкото във всичките въпроси акцентът е поставен върху значението на лимитите на застрахователните покрития и на обществено-икономическата обстановка при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД, следва да се отбележи, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с които касаторите аргументират становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въззивният състав изрично е посочил, че при определяне размера на неимуществените вреди, отчита и обществено-икономическите условия в страната към датата на произшествието. В тази връзка поставените въпроси за значението на лимитите на застрахователните покрития, респ. за значението на обществено-икономическите условия при определяне размера на неимуществените вреди /дори да бъдат свързани с настоящото дело като неотчетени в достатъчна степен по конкретното дело от въззивния състав/, биха били относими за евентуалната неправилност на обжалваното решение. Неправилността на решението като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1912 от 20.10.2014г., постановено по в.гр.д. №1718/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :