– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. София 08.06.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 (шести юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 309 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба вх. № 5 134 427/15.09.2017 година [фирма] [населено място] е поискало да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 410/22.08.2017 година в частта му за разноските, като искането на М. П. Б. за присъждане на такива за касационното производство бъде оставено без уважение.
Ответницата по молбата М. П. Б. е подала отговор на същата с вх. № 5 177 154/24.11.2017 година, с който е изразила становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:
С постановеното по делото определение № 410/22.08.2017 година не е допуснато касационно обжалване на определение № 19 450/11.08.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по ч. гр. д. № 6405/2015 година, което е присъединено към гр. д. № 7444/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] частна касационна жалба с вх. № 121 891/29.09.2016 година, като касаторът е осъден да заплати на М. П. Б. сумата от 150.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. В подадената молба за изменение на определение в частта за разноските се твърди, че същите са неправилно присъдени тъй като не били представени доказателства за извършването им.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 година, подписан от М. П. Б. и нейния процесуален представител е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 150.00 лева. След този запис е извършен друг такъв, в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платено.
В посочената от [фирма] [населено място], в молбата по чл. 248 от ГПК, т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС са дадени указания, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин-например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От тези указания е видно, че за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Посочването на начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой. С оглед на това и предвид посоченото по-горе съдържание на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 година е доказано, че М. П. Б. е извършила разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 150.00 лева, колкото и са и присъдени с постановеното по делото определение № 410/22.08.2017 година.
Предвид горното подадената от [фирма] [населено място] молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 410/22.08.2017 година в частта му за разноските е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.
В настоящето производство разноски не се дължат, поради което и не трябва да бъдат присъждани.
.По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] [населено място], район „С.“, [улица] молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 410/22.08.2017 година в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.