О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3483/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. К., П. К. К. и Ц. К. К. , гр. Л., срещу въззивно решение от 02.06.2008г. по гр. дело № 280/2007 г. на Ловешкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По-конкретно : дадена е неправилна квалификация на предявения иск като такъв по чл.108 ЗС, вместо такава на иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу Община А., решението противоречи на постоянната практика на КС и ВКС относно приетото за извършеното в имота строителство от „И”-гр. Априлци, в противоречие с практиката на ВКС е решен въпросът за приложимост на нормата на чл.10б ЗСПЗЗ, налице е противоречие с решения на КС на РБ относно приложимостта на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, както и на решения на други съдилища относно понятието мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. Разглеждането на жалбата ще има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, тъй като се отнася до право на собственост, което е абсолютно вещно право и при неправилна квалификация на исковете, не е дадена търсената защита.
Ответникът по касация Община А. не изразява становище по жалбата.
Ответникът по касация Р. „И”, гр. А., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 223/28.06.2007г. по гр.д. № 589/2006г. на Троянския районен съд в частта по иска по чл.108 ЗС, предявен от Л. К. К., П. К. К. и Ц. К. К. , гр. Л., срещу Община А. и Р. „И”, гр. А. за недвижим имот – овощна градина с площ от 0.540 дка, в землището на гр. А., кв.”В” и е прекратено производството по делото по този иск като недопустимо. Отменено е първоинстанционното решение в частта по иска по чл.109 ЗС, предявен от Л. К. К., П. К. К. и Ц. К. К. , срещу Р. „И”, гр. А. за премахване на построен в имота смесен магазин с площ 60 кв.м. Въззивният съд е приел, че искът по чл.108 ЗС е недопустим, поради това, че ищците не се легитимират като собственици на процесната земеделска земя въз основа на ресдтитуция, тъй като фактическият състав на земеделската реституция не е завършен. Към решението на ОПК липсва скица по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, поради което правото на собственост върху конкретния имот не е възникнало. Попълването на кадастъра с процесния имот не води до извод, че е приключила тази процедура. В допълнение е прието, че имотът е загубил характера си на земеделска земя, предвид разпоредбите на чл.2, т.3 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Поради преждевременното му завеждане искът по чл.108 ЗС е недопустим. По отношение на иска по чл.109 ЗС е прието, че ищците не са доказали всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната кооперация – да са собственици на имот и ответникът да извършва действия , с които да препятства упражняване правото им на собственост. Кооперацията разполага с надлежно документация за строителство на процесната сграда.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разрешените от въззивния съд съществени правни въпроси по отношение квалификацията на предявените искове не са съществени за изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в частта относно иска срещу Община А. по съображение, че същият е недопустим поради преждевременното му завеждане. Ирелевантно за изхода на делото е вписаната в диспозитива правна квалификация по чл.108 ЗС, тъй като срещу Община А. е прекратено производството по делото, вкл. по иска за установяване правото на собственост върху процесния имот.
Посочените от касаторите решения на КС не следва да се обсъждат в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се обхващат от нея.
Въпросите относно извършеното в имота строителство от „И”-гр. Априлци и за приложимост на нормата на чл.10б ЗСПЗЗ относно осъществено мероприятие по смисъла на същата не са съществени за изхода на спора, тъй като решаващият мотив на въззивния съд е липсата на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ относно процесната земеделска земя, на която ищците са основали правото си на собственост, а оттук и липса на легитимация по предявения иск за собственост. Ето защо приложените към касационната жалба съдебни решения в тази връзка като ирелевантни не следва да бъдат обсъждани.
Изложеното се отнася и до второто посочено в касационната жалба основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е установено от приложените решения да е налице противоречиво решаван съществен правен въпрос, релевантен за настоящия спор.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са развити. Посоченото от касатора, че неправилната квалификация на предявените искове са лишили ищците от правото на защита, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.06.2008г. по гр. дело № 280/2007 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба на Л. К. К., П. К. К. и Ц. К. К. , гр. Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.