О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 11.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 562 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14343/27.V.2008 г. на „Я” Е. – гр. Я., подадена против онази част от въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, постановено на 10.ІV.2008 г. по гр. д. № 3367/07 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен искът на дружеството с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу М-во на з. и продоволствието /сега м-во на з. и храните/ за разликата над присъдената на търговеца от първата инстанция сума от 614 лв. /ведно с лихва от 18.ІV.2006 г. и до окончателното й изплащане/ и до пълния предявен размер на тази претенция от 8 503.73 лв., както и в частта, с която изцяло е бил отхвърлен иска на дружеството срещу министерството с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен в размер на 3 496.28 лв., ведно с присъждане в полза на последното и на 294.14 лв. деловодни разноски и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Оплакванията на търговеца-настоящ касатор са за постановяване на въззивното решение на СГС – в обжалваните негови отхвърлителни части и в тази за разноските, както в нарушение на материалния, така и на процесуалния закон, поради което се претендира отменяването му в същите и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на д-вото срещу МЗХ да бъдели уважени в пълните им предявени размери.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /молба, изготвена на 17.VІ.08 г./, процесуалният представител на дружеството-касатор адв. Г от АК Я. изтъква, че с атакуваните части на въззивното си решение СГС се бил произнесъл по два съществени материалноправни въпроса. Касаторът обаче не е формулирал съдържанието на нито един от тях. Така, според него, предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване била налице, защото атакуваното решение на СГС противоречало на друго влязло в сила между същите страни и по същия договор от 15.VІІ.1997 г.: приложеното по делото Р. на САС от 11.VІІ.2005 г. по гр.д. № 18/2005 г., потвърждаващо това на СГС № 62 от 19. Х.2004 г. Налице, според касатора, било едновременно и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото „другият” съществен материалноправен въпрос бил този: „от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на з. и х. писмено е възразило чрез процесуалния си представител юрисконсулта Е. В. Ц. както по допустимостта, така и по основателността на жалбата, подадена от „Я” Е. чрез пълномощника му адв. Г с кантора в гр. Е., инвокирайки допълнителният довод, че касационните отменителни основания в нея не са били посочени точно и претендирайки присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Я” Е. – гр. Я. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Осъществяваният от ВКС инстанционен контрол по правилата на действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) е факултативен и провеждането му е възможно, доколкото освен „точно и мотивирано” посочване в жалбата на основанията за касиране на едно порочно въззивно решение, по което обжалваемият интерес надхвърля 1 000 лв., в равна степен коректно са релевирани в нарочното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и отделните основания за допускане на касационно обжалване. Ако в случая съдържанието на оплакванията в подадената от „Я” Е. жалба позволява да се изведат две от касационните отменителни основания, отнасящи се до неправилно въззивно решение /арг. чл. 281, т. 3 ГПК/, то в изложението на дружеството, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, липсва главната предпоставка за преценка относно наличието на която и да е от хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: формулиране на конкретния съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд /в случая СГС/ да се е произнесъл. Ако касаторът счита, че в атакуваните му части въззивното решение на СГС е било постановено в нарушение на материалния закон, от това съвсем не следва, че е налице „материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3”. Подобно бланкетно позоваване налага да се подчертае, че точният разум на новия процесуален ред за селектиране на всяка една редовна касационна жалба предпоставя съответният въззивен съд да е решил конкретен съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който да е едновременно релевантен не само за точното прилагане на закона, но „и за развитие на правото”. Що се отнася до въпроса, който касаторът е обозначил като „първи”, не може да се говори за противоречиво решаван от съдилищата един и същи въпрос, когато облигационните претенции по две дела, решенията по които се съпоставят, са имали за свой предмет възнаграждение за възложената работа съобразно изпълнението й по същия процесен договор за изработка /от 15.VІІ.1997 г./, но през различни последователни периоди от неговото действие между тези страни по сделката. Въпрос на успешно проведено доказване е изпълнението на възложената работа в единия и в другия случай.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на „Я” Е. – гр. Я. е извън приложното поле, очертано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 81 въвд вр. чл. 78, ал. 3 ГПК дружеството-касатор ще следва да бъде осъдено да заплати в полза на ответното МЗХ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 10.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 3367/07 г. в частта, с която претенцията на „Я” Е. – гр. Я. с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявена срещу министерство на з. и х. , е била отхвърлена за разликата от 614 лв. и до пълния й размер от 8 503.73 лв., както и в частта, с която претенцията на „Я” Е. – гр. Я. срещу МЗХ с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е била отхвърлена изцяло в предявения й размер от 3 496.28 лв., а също и в частта, с която д-вото е било осъдено да заплати на МЗХ 294.14 лв. разноски и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А „Я” Е. , със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „Н” № 37 да заплати на министерство на з. и х. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 562 по описа за 2008 г.