О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 01.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 96 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” ЕООД, гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт Петра Радева – Солунска срещу определение № 952 от 21.11.2008г. по ч. гр. д. № 2430/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е отменено решение от 08.06.2008г. по т. дело № 1378/2007г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на „С” ООД, гр. П. за присъждане на разноски над сумата 816,89 лв. до 6 409,13 лв. и вместо това „Е” ЕООД, гр. С. е осъдено да заплати на „С” ООД, гр. П. сумата 5 592,24 лв. – направени разноски по делото пред първата инстанция.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и неправилно е прието, че искането за разноски следва да се уважи в пълен размер. Излага съображения, че разноските на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от исковете. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „С” ООД, гр. П. чрез процесуалния си представител адв. В оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че правилно, законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ГПК /отм./. Моли въвзивното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този въпрос, от който зависи изходът на спора.
За да осъди ответника да заплати на ищеца останалата част от направените разноски, въззивният съд е приел, че ответникът по иска с поведението си е дал повод за завеждане на делото, съответно два дни преди предявяване на иска е изплатил сумата 11 448 лв. и в хода на делото е извършил плащания в общ размер 74 194,58 лв. от общо дължимата сума 94 844,45 лв., към която следва да се прибави и мораторна лихва в размер 3 817,29 лв.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, се отнася до дължимостта на направените в исковото производство разноски, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на съществения материалноправен въпрос е налице постоянна практика на ВКС в смисъл, че ответникът дължи направените от ищеца разноски, когато с поведението си е дал повод за предявяване на исковете. Тази съдебна практика не следва да бъде изоставяна и въззивната инстанция се е съобразила с нея при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 952 от 21.11.2008г. по ч. гр. д. № 2430/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.