1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 55/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение от 15.10.2012г., постановено по в.т.д. №1963/2012г. на САС, търговско отделение, с което е върната частна касационна жалба на дружеството [фирма] в несъстоятелност срещу определение от 30.07.2012г. на същия съд. С това определение е върната касационната жалба на дружеството – жалбоподател срещу решение №899/1.06.2012г. Основанието за връщане на частната касационна жалба е неизпълнение на разпореждане на съда от 24.09.2012г., с което на частния жалбоподател са дадени указания да представи три броя преписа от частната жалба и документ за внесена ДТ. Съдът е приел, че съобщението е връчено на жалбоподателя на 10.10.2012г. на адреса на управление на дружеството в [населено място] при прилагане на фикцията на чл.41, ал.2 във връзка с чл.39, ал.1 ГПК. Жалбоподателят [фирма] прави искане за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Поддържа, че не е търсен на адреса в х-л Рила, че е била налице възможност призовката да се връчи чрез портиера или рецепцията на хотела, както че са били изпълнени всички указания на съда за отстраняване на нередовностите на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Частната жалба срещу определението е подадена на 2.11.2012г. и считано от датата на поставяне на отметката за прилагането на чл.619 ТЗ от съда, едноседмичния срок ще следва да се счита за спазен.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
На 21.08.2012г. в САС е входирана частна жалба срещу определението от 30.07.2012г. от [фирма], оставена без движение с разпореждане на съда от 24.09.2012г. да се представят преписи от ч.ж. и документ за внесена ДТ в размер на 15 лв. Разпореждането на съда е изпратено на адреса на управление на дружеството в х-л “Рила” , София, върнато от длъжностното лице по връчване на призовки със забележка, че офиса е затворен и няма представител на адреса. На 12.10.2012г. върху разписката има поставена резолюция на съдията “към дело – на основание разпореждане от 19.07.2012г.” На 15.10.2012г. е постановено обжалваното определение.
Определението е неправилно и ще следва да бъде отменено. Определението за връщане на частната касационна жалба е постановено преди да изтекъл посочения от съда срок за отстраняване на констатираните нередовности- внасяне на ДТ и представяне на преписи за изпълнение на процедурата по чл. 276, ал.1 ГПК. Съгласно чл.621 ТЗ, доколкото няма особени разпоредби, се прилагат съответните разпоредби на ГПК. На основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, жалбата се връща ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Срокът по чл.262, ал.1, към който препраща чл. 275, ал.2 ГПК е определен от закона и нарушаването му от съда е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт. В случая САС е постановил определението си за връщане на частната касационна жалба преди да е изтекъл законния едноседмичен срок, считан от датата на връчване на обявлението – от направената отметка за прилагане на фикцията за редовно връчено съобщение, което е основание за отмяната му. Неясно е препращането в определението към чл.39, ал.1 и чл.41, ал.2 ГПК. Съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, съобщението се връчва на това лице или на пълномощника. По делото няма данни дружеството жалбоподател да е посочил съдебен адресат за получаване на съдебните книжа. Доколкото има приложено по делото пълномощно на адв., няма данни съобщението да му е връчено чрез пълномощника. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК установява фикцията за връчване на съобщения от съда на страна по делото, която отсъства повече от един месец от адреса и не е посочила нов адрес или съдебен адресат. Спрямо търговците обаче се прилагат специалните разпоредби на чл.50 ГПК, като предпоставките за прилагане на фикцията за връчено съобщения на физически лица и търговци /респ. юридически лица/ са различни. Разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК установява прилагането към дело на съобщенията, когато търговецът не е напуснал адреса и в регистъра не е вписан новия ме адрес, т.е. съдът няма задължението да съобщава на страната задължението за уведомяване на последиците при промяна на адреса и тази промяна не е свързана с изтичането на посочения в закона срок. По отношение на търговци в производство по несъстоятелност, какъвто е случая, за връчване на съобщения от съда, се прилага специалната разпоредба на чл.619, ал.1 ТЗ. След връщане на делото САС ще следва да изпълни процедурата по чл.262, ал.1 ГПК по отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба.
В заключение обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 15.10.2012г., постановено по т.дело №1963/2012г. на Софийския апелативен съд.
Връща делото на същия съд за изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: