О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№195
С. 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 1702/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Н., приподписана от адвокат П. Х., срещу въззивно решение от 11.06.2013г. по гр.д. № 506/2013г. на Софийския апелативен съд. На касатора са дадени указания с разпореждане от 21.01.2014г. във връзка с указанията, дадени с определение по ч.гр.д.№7554/2013г. на ВКС да отстрани нередовностите на касационната жалба като представи изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Указанията са съобщени лично на жалбоподателя. С писмена молба –възражение от 12.02.2014г. касаторът е посочил, че изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържа още в исковата му молба, с която иска да бъде въведен във владение на имота и е представил доказателства за това. Не се сочи конкретен правен въпрос.
Ответникът по касация В. А. Л. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №3559/2012г. по гр.д.№10147/2009г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен искът на И. П. Н. срещу В. А. Л. за предаване владението на основание чл.108 ЗС върху подробно описан недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Посоченото, че в исковата молба е налице такова изложение, а именно претенцията на ищеца да бъде въведен в имота, не е правен въпрос. Не представлява правен въпрос и изложеното, че искът е доказан с представените към исковата молба доказателства, а е твърдение за основателност на претенцията.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2013г. по гр.д. № 506/2013г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: