О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№195
София, 19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4049 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 80042 от 18.08.2019 г., подадена от М. П. Б., приподписана от пълномощника й адвокат Юлия Савева против определение № 13155 от 30.05.2019 г. по ч.гр.д № 6196 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-А въззивен състав в частта, с която е потвърдено определение № 13092 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 68771 от 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 53-ти състав за отхвърляне искането на М. П. Б. за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба в размер на 1000.00 лв. /за разликата от 1959.20 лв. от дължимата държавна такса от 2959.20 лв. лицето е освободено от заплащането й с възивното определение/.
Й. М. Т. е подал отговор по реда и срока на чл.276, ал.1 ГПК, в който оспорва основателност на частната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
При постановяване на атакуваното определение, въззивният съд е отчел, че М. Б. към януари 2019 г. разполага с месечен доход, който е в по-малък размер от минималната работна заплата за страната,, а и страда от заболяване, за което са и необходими разходи за лечение в размер на 100 лв. месечно. Същевременно същата е декларирала, че е собственик на три автомобила /с марки „Ф.“, „П.“ и „М.“/, както и на недвижим имот с местонахождение в [населено място] с площ от 81 кв.м., и съсобственик на недвижим имот жилище/вила с неустановено местонахождение, от които може да реализира доходи. Не е установено да има задължения към лица с право на издръжка по закон. Тези факти са мотивирали извода, че М. Б. има материална възможност да заплати държавна такса по подадената от нея въззивна жалба в размер на 1000.00 лв.
Жалбоподателката счита, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по определение № 44/18.01.2017 г. по дело № 4453/2016 г. на IV г.о., тъй като съдът неправилно е посочил довод за евентуални нейни доходи въз основа на направен по-голям разход за адвокатско възнаграждение.
При обосновка на извода си въззивният съд /за разлика от районния/ не е отчитал размера на заплатеното от М. Б. адвокатско възнаграждение през 2017 г., а изрично е приел, че преценката за материалните възможности следва да бъде направена към момента, в който е отправено искането за освобождаване от държавна такса. В този смисъл въззивното определение не противоречи на практиката на ВКС по посоченото определение.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката поставя въпроса /редактиран от съда/: наличието на доходи под минималната работна заплата, но с приложени доказателства по делото за направен разход за адвокатско възнаграждение в по-голям размер, основание ли е страната да не бъде освободена от внасянето на държавна такса.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като по-изложените вече съображения е неотносим към изводите на въззивния съд.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13155 от 30.05.2019 г. по ч.гр.д № 6196 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-А въззивен състав в атакуваната част, с която е потвърдено определение № 13092 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 68771 от 2015 г. на Софийски районен съд, II ГО, 53-ти състав за отхвърляне искането на М. П. Б. за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ