4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 589/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр.София, 26.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 589/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинска банка АД, [населено място] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав № 144/28.03.2012 год., постановено по гр.дело № 886/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Етрополския районен съд № 35/25.08.2011 год. по гр.дело № 357/2010 год. въззивният съд е уважил предявеният от П. П. И. от [населено място] иск по чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД и е прогласил нищожността на сключения с нот.акт № 87 от 05.03.2008 год., том.І, рег.№ 681, дело № 87/2008 год. договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот-втори жилищен етаж от къща в [населено място] в полза на Общинска банка АД, [населено място] за обезпечаване на вземанията по сключен договор за предоставен банков кредит от 04.03.2008 год. в размер на 80 000 лева в полза на ищцата-ипотекарен длъжник.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал разпоредбите на чл.573, ал.2, чл.576 и чл.580 ГПК, което е довело до погрешни крайни изводи за нищожност на извършеното нотариално действие, обуславящо липсата на предписаната от закона форма.
В допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Излага съображения за наличие на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос: „издаването на нотариалния акт извън канцеларията на нотариуса съгласно изискването на чл.573, ал.2 ГПК обуславя ли неспазване на нотариалната форма, а от там и нищожност на нотариалното действие на основание чл.576 във връзка с чл.580, ал.1 от същия закон”. Позовава се на приложените две съдебни решения на Окръжен съд-Стара Загора от 10.06.2009 год. по гр.дело № 197/2009 год. и от 24.02.2012 год. по гр.дело № 579/2011 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касация П. П. И. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат В.В. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.573, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт № 87 от 05.03.2008 год. договор за ипотека на процесния недвижим имот, обезпечаващ договор за кредит между Общинска банка АД и кредитополучателя П. И.. Изхождайки от спорния въпрос за истинността на нотариалното удостоверяване относно мястото на издаване на нотариалния акт /дали това е станало в дома на ищцата, както сочат доказателствата по делото, или в канцеларията на съдията по вписванията, както е посочено в нотариалния акт/ като съществен реквизит на съдържанието му съгласно чл.580, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелствуващ документ относно вписаното обстоятелство, че е бил издаден в канцеларията на съдията по вписванията. В тази връзка и предвид императивния характер на нормата на чл.573, ал.2 ГПК, съдът е направил решаващия извод, че при неизпълнение на задължението подлежащите на вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време не е спазена нотариалната форма предписана от закона, а нотариалното действие е нищожно, което води до нищожност и на договора за ипотека.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправния или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Изводите, до които е достигнал съда в резултат на тази преценка на фактическия и доказателствен материал с оглед оплакванията за необоснованост, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол. В случая, с оглед данните по делото, поставеният в касационната жалба правен въпрос дали нарушаването на императивната норма на чл.573, ал.2 ГПК обуславя нищожност на извършеното нотариално действие и опорочаване на предписаната от закона форма на нотариалния акт е релевантен за изхода на спора. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилища, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, в който смисъл е и т.3 на цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Липсват данни, че приложените към жалбата две съдебни решения на Старозагорския окръжен съд, на които се позовава касатора, са влезли в законна сила, при което положение неоснователно е позоваването му на т.2 от ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав № 144/28.03.2012 год., постановено по гр.дело № 886/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ