О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. С., 28.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 727 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма],[населено място], представлявано от изпълнителните директори на дружеството П. Н. Д. и А. В. Я., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Н. П. П. срещу решение от 19.02.2010г по гр. дело № 3935/2009г. на С. градски съд, ІІ-Г състав. Въззивният съд е оставил в сила решение от 05.01.2009г. по гр. дело № 29420/2007г. на С. районен съд, ГК, 25 състав, с което се осъжда [фирма],[населено място] да заплати на И. И. Г.,[населено място] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1 135 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2007г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК сумата от 1 148лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно и некоректно тълкуване на доказателства, необосновани изводи, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в касационната жалба поддържа становище за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че ваззивната инстанция се е произнесла по материалноправен въпрос относно неоснователно обогатяване без правно основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като го е решила в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ППВС №1 от 28.05.1979г. по гр. дело 1/79г. Касаторът застъпва становище, че при претендирано обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът е следвало да изясни дали обедняването на ищеца И. И. И. и обогатяването на ответника [фирма] произтичат от един общ факт. Касаторът сочи още, че за да приеме, че има неоснователно обогатяване на другата страна, съдът е длъжен, когато престацията се извършва от трето лице, да установи вторична връзка.
Ответникът И. И. Г. от[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд въз основа на допуснатите от районния съд съдебно- почеркови експертизи и приетите заключения на вещото лице е констатирал, че изследваните документи – молба за потребителски кредит, договор за потребителски кредит, погасителен план, запис на заповеди, бордеро от 24.04.2007г. и бордеро 905665/25.04.2007г., не са подписани от И. И. Г.. Решаващият съдебен състав е приел, че между страните не е налице валиден потребителски кредит, издадените банкови документи не доказват, че потребител по договора за потребителски кредит е действително ищцовата страна, която е внесла три вноски без да ги дължи. При така изложената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод, че претендираната сума е недължимо платена от ищцовата страна, поради което постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което ответникът е осъден да възстанови недължимо платената сума, е правилно.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
По отношение на материално правния въпрос относно неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на Н., а именно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. дело № 1/1979г. Според т. 1 на посоченото постановление в чл. 55, ал. 1 ЗЗД се уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Според втория фактически състав подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Съгласно ППВС №1/1979г. може да се претендира връщане на даденото при начална липса на основание и когато предаването е станало без наличието на някакво правоотношение. В конкретния случай искът е предявен на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е изследвал фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и въз основа на тях е приел, че между страните не е налице валиден потребителски договор и ищцовата страна е внесла три вноски в размер общо 1 135лв. без да ги дължи, т. е. при начална липса на основание. По този начин въззивният съд е установил връзката между обедняването на ищеца И. И. И. и обогатяването на ответника „Ю. И Еф Д. Б.“.
Относно въпроса дали в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се изследва вътрешното отношение между лицето, чието задължение се погасява, и третото лице, изпълнило задължението, е налице трайноустановена съдебна практика в смисъл, че е без значение каква е причината третото лице да извърши плащането вместо ищцовата страна. Вътрешното отношение е от значение само за страните по него и съдът не е длъжен да го изследва, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Достатъчно е ищецът да установи предаването, съответно получаването на сумата при начална липса на основание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2010г по гр. дело № 3935/2009г. на С. градски съд, ІІ-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.