5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 03.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2246/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Търговище Инвест” ЕООД – [населено място], подадена от назначения на дружеството особен представител – адвокат Л. М., срещу решение №120 от 16.05.2019г., постановено по в.т.д.№95/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №84/26.11.2018г. по т.д.№37/2018г. на Търговищки окръжен съд в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения установителен иск по чл.422 ГПК от „Търговска банка Д” АД против „Търговище Инвест” ЕООД, е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на процесния кредит, както и че управителят на дружеството – касатор е бил получил нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се извода, че вземането на банката против поръчителя не е погасено по давност на основание чл.147, ал.1 ЗЗД. Сочи се, че банката не е представила доказателства за спазване на изискванията на чл.58 ЗКИ за предоставяне на клиента безплатно в писмена форма на условията на кредита, нито на решение на управителния й орган в тази връзка. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска против „Търговище Инвест” ЕООД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два правни въпроса:
1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства и извърши цялостна проверка на същите и да посочи кои релевантни за спорното право факти, счита на установени и кои намира за недоказани, като изложи подробни мотиви?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и в частност с постановките в ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., касаещи правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и
2.„Относно правомощията на управителя на дружеството при различни хипотези на представителство във връзка с разпоредбата на чл.141 ТЗ?”. Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Търговска банка Д” АД – [населено място], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане за касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №84/26.11.2018г. по т.д.№37/2018г. на Търговищки окръжен съд в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Търговска Банка Д“ АД има вземане към „Търговище Инвест“ ЕООД за следните суми: 62 671лв. – главница по договор за кредит, 602.79лв. – възнаградителна договорна лихва, начислена върху редовна и просрочена главница за периода 05.09.2015г. – 30.09.2015г., 9 012.31лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 05.01.2015г. – 30.09.2015г. и 626.71лв.- просрочена годишна такса за обслужване на кредитната сметка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за кредит №1236.0712/09.07.2012г., анекс №1/17.01.2013г., анекс №2/30.06.2014г. и договор за поръчителство №1236.0712-А1/17.01.2013г., за които суми е издадена заповед №761/05.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1456/15г. на Търговищки РС. Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила в частта му, с която е потвърдено решението на окръжния съд спрямо ответника „Кооптрейд“ АД (в ликвидация).
Произнасяйки се по въззивната жалба на „Търговище Инвест“ ЕООД в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд е посочил, че между страните не е спорно сключването на 09.07.2012г. между „Търговска Банка Д“ АД и „СП – Първи Май“ ЕООД – кредитополучател, „Кооперация Областен Кооперативен съюз“ и „Кооптрейд“ АД – съдлъжници, на договор за кредит №1236.0712, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя стандартен кредит за оборотни средства в размер на максимум 80 000лв. до 05.07.2017г., изменен с анекси №1 от 17.01.2013г. и № 2 от 30.06.2014г., както и сключването на 17.01.2013г. между банката и въззивника „Търговище Инвест“ ЕООД на договор за поръчителство №1236.0712-А1 от 17.01.213г., по силата на който „Търговище Инвест“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя за плащането на всички задължения на кредитополучателя по договор за кредит №1236.0712 от 09.07.2012г. и анексите към него.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прието за установено в производството по чл.422 ГПК, че поръчителят „Търговище Инвест“ ЕООД (наред с кредитополучателя „СП – Първи Май“ ЕООД и със съдлъжника „Кооптрейд“ АД), дължи солидарно на банката исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължения, въззивният състав е приел за неоснователни всички оплакванията, изложени във въззивната жалба на дружеството-поръчител.
Апелативният състав е посочил, че във въззивната жалба липсва оплакване досежно приетото за установено от първата инстанция редовно връчване на нотариалните покани, съдържащи изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради което и с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, следва да се приеме за установен факта, че Й. Б., в качеството си на управител на ответните дружества, лично е получил нотариалните покани и че волята на банката за обявяване на процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем е достигнала до него в качеството му на представител на длъжниците.
Според съда неоснователно е оплакването за липса на обективните предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост към датата на получаване на изявлението на кредитора. В обжалваното решение е посочено, че от приетото по делото заключение по извършенаата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след изтичането на уговорения с анекс №2/30.06.2014г. към договора гратисен период до 04.01.2015г. включително, няма извършени погасявания на главницата съобразно уговорения в чл.5 ал.2 от анекс №2 погасителен план, а съобразно чл.4.5 от договора за кредит, неплащането на която и да е вноска по главницата, на начислените лихви или комисиона, дава основание на банката да обяви за предсрочно изискуем целия дълг по кредита до размера на усвоената част. В тази връзка въззивният състав е приел, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 25.08.2015г. с получаването на нотариалната покана, съдържаща изявление на банката за упражняване на субективното си потестативно право.
Апелативният състав е приел за неоснователно възражението на въззивника за нищожност на уговорката в договора за едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката като е акцентирал върху качеството на юридически лица на кредитополучателя, съдлъжниците и поръчителя, както и на факта, че кредитът е предоставен за оборотни средства и за рефинансиране на предходен договор за овърдрафт. Съдът е посочил, че дружеството -поръчител не се ползва със засилената потребителска защита по ЗЗП, поради което не следва да бъде извършвана проверка на съществуващите клаузи на договора за банков кредит от 09.07.2012г. за неравноправност по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на въззивника за сключване на договора от лице без представителна власт поради липса на решение на едноличния собственик на капитала за опровомощаване на управителя за сключване на договора за поръчителство. Посочил е, че договорът за поръчителство от 17.01.2013г. е подписан от вписания в търговския регистър управител на дружеството Й. Б., чиито действия обвързват дружеството. Според съда подчинеността на управителя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си, което следва и от разпоредбата на чл.137 ТЗ във вр. с чл.147 ал.2 ТЗ, която не поставя като изискване предварително овластавяне на управителя за сключване на определени категории договори, нито решение за предварително съгласие за поемане на задължения по договори.
С обжалваното решение е прието за неоснователно възражението на въззивника, че вземането на банката срещу поръчителя е погасено поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Позовавайки се на разясненията, дадени в т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е обосновал извода, че моментът, в който волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, е началният момент на течението на шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД като отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл, какъвто не е настоящия случай – вземанията на банката са обявени за предсрочно изискуеми на 25.08.2015г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя – въззивник „Търговище Инвест“ ЕООД е подадено в шестмесечния срок на 01.10.2015г. Съдът е приел за неоснователно и възражението за погасяване по давност на задълженията към банката за главница и лихви, доколкото установените по делото забави са за вноски с падеж 05.01.2015г. В заключение в обжалваното решение е посочено, че с оглед неоснователността на възраженията във въззивната жалба и при липсата на въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията и установен размер на вземанията от заключението на счетоводната експертиза, предявеният установителен иск срещу поръчителя „Търговище Инвест“ ЕООД е основателен и доказан по размер.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос №1: „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства и извърши цялостна проверка на същите и да посочи кои релевантни за спорното право факти, счита на установени и кои намира за недоказани, като изложи подробни мотиви?”. Въззивният състав е обсъдил доказателствата по делото и установените въз основа на тях правнорелевантни факти, съобразявайки се с направените оплаквания във въззивната жалба на „Търговище Инвест“ ЕООД, като е дал отговор на всички възражения на въззивника. Както бе посочено по-горе, апелативният съд не е обсъждал доказателствата, събрани пред първата инстанция, касаещи получаването на нотариалните покани от управителя Й. Б., с оглед липсата на оплакване от въззивника в тази връзка, поради което и съобразно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, съдът е приел за установен факта, че Й. Б. лично е получил нотариалните покани и че волята на банката за обявяване на процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем е достигнала до него в качеството му на представител на длъжниците.
Не може да обуслови допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос №2: Относно правомощията на управителя на дружеството при различни хипотези на представителство във връзка с разпоредбата на чл.141 ТЗ?”. Въпросът надхвърля по обем конкретните мотиви на въззивния съд, свързани с правомощието на управителя да сключи договор за поръчителство без предварително решение за това на ОС на дружеството, респ. на едноличния собственик, което сочи че въпросът не е обусловил конкретната решаващата воля на съда. Същевременно по въпроса за правомощията на управителя по чл.141 ТЗ е формирана богата съдебна практика на ВКС и не би могло да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на разясненията, дадени в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната по касация банка, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за направени разноски пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120 от 16.05.2019г., постановено по в.т.д.№95/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: