4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
[населено място] ,31,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 410 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК „В. к.„ против определение,постановено по гр.д.№ 1812 / 2014 год. на Варненски окръжен съд в съдебно заседание от 20.11.2014 год.,с което е спряно производството по същото дело, на посочено от съда основание чл.182 ал.1 б.”г” ГПК отм.,до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№ 12692/14 г. на Варненски районен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението,тъй като не намира,че е налице преюдициалност на решението по гр.д.№ 12 692 / 2014 год. на Варненски районен съд спрямо настоящия спор,доколкото предмет на същото е прогласяване нищожността на решение № 137 по т.д.№ 907/2006 год. на ІІ т.о. на ВКС,с което е приключил спора – предмет на гр.д.№ 8438/2003 год. на Варненски районен съд, по което праводателят на ищците – Е. Г. не е бил страна.
Ответната страна – Г. А. – оспорва частната жалба , като счита,че спрямо нея следва да се приложат правилата за частна касационна жалба ,респ. ГПК в сила от 01.03.2008 год. / пар.2 ал.11 ПЗР на същия /.Предвид липсата на аналогична на разпоредбата на чл.185 ГПК отм.в настоящия ГПК,в сила от 01.03.2008 год.,според страната определението за спиране не подлежи на обжалване,тъй като не е преграждащо.Сочи и нередовност на частната жалба, поради липса на изложение по чл.280 ал.1 ГПК. Оспорвайки я по същество, твърди че наследодателят Е. Г. и ищците по гр.д.№ 8438/2003 год.на Варненски районен съд,касационният контрол по което се претендира осъществен с нищожно съдебно решение,установяването на която нищожност е предмет на приетия за преюдициален правен спор – имат качеството на необходими другари,като бивши съкооператори в учредената на 02.01.1959 год. ТПК „ В. к. „ , преустановила дейността си през 1973 година, поради което и произнасянето на съда по това дело би имало действие и за неучаствалия другар – Е. Г..Кумулативно се позовава на обстоятелството, че с иска по гр.д.№ 12692 / 2014 год. на ВРС се иска преюдициално установяване на факта,че новоучредена кооперация със същото наименование – ТПК „ В. комуна „ „ не съществува в правния мир, не е регистрирана от съда и не е включена в гражданския оборот „.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт,постановен в производство, за което намира приложение ГПК в сила от 01.03.2008 год./ пар. 2 ал.2 ПЗР на същия /.Поради това и действителното правно основание на определението е чл.229 ал.1 т.4 ГПК, но сгрешената правна квалификация не опорочава същото до степен на недопустимост, доколкото произнасянето не е излязло извън дължимите по реда на същата норма предели.Липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл.185 ГПК отм. не обосновава извод за недопустимост на обжалването.Последното следва от правните последици на акта, безспорно преграждащи,макар и не окончателно, развитието на производството / така Несъстоятелни са доводите на ответната страна,че се касае за частна касационна жалба – искането за спиране на производството е предявено и постановено в хода на въззивното производство,поради което настоящият състав се произнася като въззивна инстанция,поради което и изложение по чл. 280 ал.1 ГПК не се изисква.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното:
Спорът по настоящото дело е по иск на Е. Г. И. , с правно основание чл.58 ал.1 ЗК , за отмяна на взетите от ОС на ТПК „ В. к. „ решения от 26.09.2003 год.,за разпореждане с недвижим имот, собственост на кооперацията. В хода на производството ищецът е починал и са конституирани наследниците му – Г. А. и З. Г..С първоинстанционното решение по делото искът е отхвърлен, поради недоказана материалноправна легитимация на Е. Г. И., като член на кооперацията – ответник.Във въззивна инстанция правоприемниците на ищеца са поискали спиране на производството до разрешаването с влязло в сила решение на спор – предмет на гр.д.№ 12 692/ 2014 год. на Варненски районен съд . Представеното удостоверение на Варненски районен съд от 19.11.2014 год. не сочи Е. Г. или правоприемниците му,като ищци по спора,който е с предмет установяване нищожност на съдебно решение и е заведен срещу ответник ТПК „ В. к.„. Съдебното решение,чиято нищожност се претендира – № 137 по т.д.№ 907/2006 год. на Върховен касационен съд – е постановено в осъществяване инстанционен контрол върху въззивно решение № 866 по гр.д.№ 486 / 2005 год. на Варненски окръжен съд , частично отменило ,с пререшаване на спора, а частично потвърдило първоинстанционното решение от 18.05.2004 год., поправено с решение от 27.09.2004 год. и с решение от 23.02.2005 год. по гр.д. № 94454 / 2003 год. на Варненски районен съд.Първоинстанционният съд е приел за установено по отношение ответника ТПК „ В. к. „,че ищците / 115 физически лица, между които не е праводателят Е. Г. / са член-кооператори на ТПК „ В. к. „ , регистрирана по ф.д.№ 6032 / 1999 год. на ВОС.Кумулативно е постановена отмяна на решенията на ОС на ТПК „В. комуна„,взети на ОС от 09.04.2003 година.Предмет на настоящото производство са решенията на ОС от 26.09.2003 год..С решението от 23.02.2005 год. съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението от 18.05.2004 год. с произнасяне по иск за прогласяване нищожността на решенията на ОС от 09.04.2003 година.С решението на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение,в частта в която е признато за установено качеството на ищците като член-кооператори в ТПК „ В. к.” , отменено е в частта в която са уважени активно субективно съединените искове по чл.58 ал.1 ЗК,за отмяна решенията на ОС на К. от 09.04.2003 год. и същите са отхвърлени . Отменено е и допълнителното решение от 23.02.2005 год. ,като вместо това е прогласена нищожността на решенията на ОС на ТПК „ В. к. „ от 09.04.2003 година.С решението на касационната инстанция е отменено въззивното решение и са отхвърлени предявените установителни искове за членство , исковете за прогласяване нищожност на решенията на ОС от 09.04.2003 год., както и евентуалните – за отмяна на решенията на същото събрание, на основание чл. 58 ал.1 ЗК . Съдът е приел, че регистрираната през 1992 год. ТПК „ В. комуна „ не е правоприемник на ТПК „ В. комуна „, която и с разпореждане № 156 / 1973 год. е включена в ДСП „ Благоустройствени строежи „ , както и че с вливането й е прекратено членството на дотогавашните й член – кооператори, получили и дяловите си вноски. Старото членство не се подновява с факта на предявяне вписването на кооперацията и за съответните лица възниква ново по съществото си членствено правоотношение.
За да приеме, че са налице условията за спиране по чл.182 ал.1 б.”г” ГПК отм. въззивният съд се е позовал на действието по отношение на всички на обявена нищожност на касационното съдебно решение .
Настоящият състав намира,че липсва основание за спиране по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.Образуваното производство за обявяване нищожност на касационното съдебно решение,не включва произнасяне с предмет материалноправната легитимация на Е. Г., като член – кооператор на регистрираната по ф.д. № 6032/1992 год. на Варненски окръжен съд кооперация.Дори да би била прогласена нищожността,това би предпоставило ново произнасяне на касационната инстанция по спора, предмет на гр.д.№ 8438 / 2003 год. на Варненски районен съд, което съставлява самостоятелно производство,спиране с оглед което не е постановено,но преди всичко субективните предели на решението по което не биха се разпрострели спрямо Е. Г., респ. наследниците му.Несъстоятелно е твърдението за качеството му на необходим другар с ищците по същото дело,обосновавано с обстоятелството,че ведно със същите лица наследодателят на Г. А. и З. Г. е бил член – кооператор на ТПК „ В. к. „ ,преди постановяване на Разпореждане на МС №156/1973 год.,с което същата е преминала към ДСП „Благоустройствени строежи„.Членството е променливо състояние и факта ,че към определен момент наследодателят е бил член-кооператор, ведно с физическите лица – ищци по гр.д.№ 8438 / 2003 год.на ВРС,не води автоматично до извода, че е останал такъв и до прекратяването на кооперацията,ако изобщо би се приело,че последното удовлетворява доказването на активната материалноправна легитимация на ищеца в настоящия спор.Впрочем самите установителни искове, предмет на гр.д№ 8438 / 2003 год. на ВРС целят именно установяване качеството член – кооператори на ищците спрямо ответната кооперация.Общност на някои противопоставими факти не е достатъчно условие за възникване на необходимо другарство.
С оглед преждеизложеното, не може да се приеме, че спорът , от разрешаването със сила на пресъдено нещо на който е предпоставено възобновяването на производството, би имал значение за произнасянето по иска с правно основание чл. 58 ал.1 ЗК , както по отношение активната материалноправна легитимация,така и по отношение на спора по същество – допусната незаконосъобразност при свикването на ОС от 26.09.2003 година.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение,постановено в съдебно заседание от 20.11.2014 год. по гр.д.№ 1812/2014 год. на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г. А. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , да заплати на ТПК „ В. к. „ разноски за настоящата инстанция, в размер на 315 лева / 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса / .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :